Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Едва ли ще узнаем някога — отвърна Джейсън. — Предполагам, че първоначално вашите хора са били селяни или пък индивиди с псионна чувствителност, които са се противопоставили на останалите по време на някакво природно бедствие. Те, естествено, са постъпили правилно според законите на Пиръс и са оцелели. Това вероятно е породило разногласие с хората от града, които смятали, че единственото разрешение е да се убива. Каквато и да е била причината, очевидно много рано са се образували две отделни общности, които след това скоро прекъснали всякакви контакти помежду си с изключение на ограничената разменна търговия, която облагодетелствала и едните, и другате.
— Все още не мога да повярвам — измърмори Кърк. — Всичко звучи ужасяващо достоверно, всяка една брънка от тази история, но все още ми е трудно да я възприема. Непременно трябва да има някакво друго обяснение.
Джейсън бавно поклати глава.
— Няма такова нещо. Това е единственото, което има смисъл. Ние отхвърлихме всички останали, помниш ли? Не мога да те виня, че ти е трудно да повярваш, тъй като това е пълната противоположност на всичко, което в миналото си взимал за истина. Все едно да промениш някой природен закон. Все едно съм ти представил доказателство, че притеглянето в действителност не съществува, че е нещо съвсем различно от неизменната сила, която познаваме, нещо, на което би могъл да не обръщаш внимание, щом разбереш как. Необходими са ти и други доказателства освен словесните. Може би искаш да видиш и как някой ходи по въздуха?
— Което все пак не е чак толкова лоша идея — добави той и се обърна към Накса. — Сега чуваш ли някакви животни около кораба? Не онези, с които си свикнал, ами мутантите, свирепите, които живеят само за да нападат града.
— Наоколо гъмжи от тях — отговори му Накса. — Просто търсят да убият нещо.
— Би ли могъл да заловиш някое? Разбира се, без да ти стори нещо лошо.
— Все още не се е родил звярът, който ще ми направи нещо — изсумтя Накса презрително и тръгна навън.
Потънали дълбоко в собствените си мисли, всички мълчаливо зачакаха Накса да се върне. Джейсън нямаше какво повече да им каже. Ще направи още нещо — за последно, за да се опита да ги убеди във фактите, а после всеки ще трябва сам да си извади заключението
Контактьорът се завърна бързо с едно летящо жило, привързал единия му крак за кожена каишка. То пляскаше с криле и пищеше, докато го внасяше.
— В средата на залата, далеч от всички — каза му Джейсън. — Можеш ли да накараш този звяр да седне на нещо и да не пляска така с криле?
— Може на ръката ми — каза той и дръпна летящата твар така, че тя се вкопчи отгоре на ръкавицата му. — Нали така го хванах.
— Съмнява ли се някой, че това е истинско летящо жило? — попита Джейсън. — Искам да се уверя, че никой не подозира някаква измама тук.
— Истинско е — заяви Бруко. — Оттук подушвам отровата в ноктите по крилата му. — И той посочи към тъмните следи по кожата, където бе капнала течността. — Ако тя прояде ръкавиците, той е труп.
— Значи сме единодушни, че е истинско — продължи Джейсън. — Истинско и смъртоносно, и теорията ми ще се потвърди единствено ако вие, хората от града, можете да се приближите до него като Накса.
При тези думи те машинално се отдръпнаха, тъй като знаеха, че летящото жило е равнозначно на смъртта. И преди, и сега, и за в бъдеще. Нима може да се промени един природен закон? Мета отговори от името на всички.
— Ние… не можем. Този човек тук живее в джунглата, сам той е като животно. Някак си се е научил да се доближава до тях. Но не можеш да очакват същото и от нас.
Джейсън заговори бързо, за да не даде възможност на контактьора да отвърне на обидата.
— Напротив. В това се крие смисълът. Ако не изпитвате омраза към звяра и не очаквате да ви нападне — той няма да ви нападне. Мислете за него като за същество от друга планета, като за нещо съвсем безвредно.
— Не мога. Това е истинско летящо жило.
Докато разговаряха, Бруко пристъпи напред, вторачил поглед в кацналото върху ръкавиците създание. Джейсън даде знак на въоръжените мъже да не стрелят. Бруко спря на безопасно разстояние и продължи да гледа втренчено летящото жило. То неспокойно размаха ципестите си крила и изсъска. На всеки един от огромните му, отровни нокти по крилата се събра по капка отрова. В командната зала цареше мъртва тишина.
Бруко бавно вдигна ръка. Протегна я внимателно над животното. После ръката му се спусна леко, потърка за миг главата на летящото жило и отново се прибра до тялото. Животното само се размърда при докосването и това беше всичко.