Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Признават се… всичките ти доводи се признават — извика Бруко. — Но какво общо има това с нас! Това, че всички животни бягат заедно, какво общо има пък с войната?
— Те не само бягат заедно — отвърна му Джейсън. — Нещо повече, те се съюзяват срещу всяко природно бедствие, което ги заплашва всичките. Един ден, сигурен съм, еколозите ще изпаднат в екстаз пред сложните преобразувания, които се извършват тук при връхлитането на снежни бури, наводнения, пожари и други стихии. Ала нас всъщност ни интересува една-единствена реакция. Тази, която е насочена срещу хората от града. Още ли не го съзнавате — та те ви третират като природно бедствие!
Никога няма да разберем как точно е станало всичко това, въпреки че в дневника, който намерих, има известно обяснение, датиращо от първите дни на заселниците. На едно място се казва, че горският пожар, изглежда, е подгонил към хората нови животински видове. Това съвсем не са били нови зверове — а старите, но придобили нови навици. Не можете ли да си представите как са реагирали тези винаги закриляни и свръхцивилизовани заселници пред опасността от горски пожар? Разбира се, че са изпаднали в паника. И ако заселниците са се намирали на пътя на огъня, животните навярно са се втурнали право през лагера им. Реакцията им несъмнено е била да изпозастрелят бягащите твари.
С това си действие те попаднали в категорията на природните бедствия. Бедствията могат да приемат всякакъв образ. Защо да не се включат в тях и двукраките с оръжията. Пирийските животни атакували, били застреляни и войната започнала. Тези, които останали живи, продължили да нападат и уведомили цялата жива природа за естеството на битката. Радиоактивността на тази планета положително предизвиква безброй мутации — и най-издръжливият и жизнеспособен вид се оказал смъртноопасен за човека. Дори бих си позволил да допусна, че самата пси-функция поражда мутации, тъй като някои от най-смъртоносните видове са твърде едностранчиви, за да са се появили по естествен път за такъв кратък период от триста години.
Разбира се, заселниците отвръщали на атаките и поддържали непокътнат статута си на природно бедствие. През вековете усъвършенствали методите си за убиване, ала от това нямало някаква полза, както знаете. Вие, градските хора, техните потомци, сте наследили тази омраза. Биете се и бавно губите битката. Та нима е възможно да спечелите срещу биологичните резерви на една планета, която може да се пресътвори сама при всяка нова атака?
След думите на Джейсън настъпи тишина. Потресени от разкритието, Кърк и Мета с побелели лица се опитваха да вникнат в значението му. Бруко си мърмореше нещо и отмяташе на пръсти отделните положения, като търсеше слаби места в изложените доводи. Четвъртият пириец на града, Скоп, не обръщаше внимание на нито една от тези глупави думи, които не можеше да разбере… или пък не искаше… и на часа би убил Джейсън, стига да имаше и най-малък изглед за успех.
Пръв Рес наруши тишината. Пъргавият му ум бе попил и подредил всички факти.
— Тук нещо куца. Ами ние? Ние живеем на повърхността на Пиръс без периметри и пистолети. Нас защо не ни нападат? Нали сме човешки същества, потомци на същите хора, както и боклукчиите.
— Вас не ви нападат — отвърна му Джейсън, — защото не се отъждествявате с природните бедствия. Животните могат да живеят на склона на неугаснал вулкан, да се борят и да умират в процеса на естественото си съперничество. Но при изригването на вулкана те ще побягнат заедно. Именно изригването превръща вулкана в природно бедствие. Това, което отъждествява хората или с формите на живот, или пък с природните бедствия, е начинът им на мислене. Планина или вулкан. В града от всеки един човек се излъчва подозрение и смърт. Хората там изпитват удоволствие да убиват, да мислят как убиват, да правят планове как да убиват. Това също представлява естествен подбор, нали разбирате. В града може да се оцелее именно с тези качества. Извън града хората мислят по друг начин. Ако са застрашени поотделно, те се борят, както би постъпило всяко едно същество. При по-обща заплаха за съществуването им те си помагат в пълно съответствие с правилата за всеобщо оцеляване, които хората от града нарушават.
— Как ли е започнало… искам да кажа, разделението между двете групи? — попита Рес.