Нежни екстази

— Танцът на влюбените ли? — запита тя учудено.

— Преди малко ти танцува с мен, за да обявиш пред хората, че аз съм твоят избраник — поясни той весело.

— Тъй като си ми съпруг, това едва ли би изненадало някого — дръзко отвърна тя, усмихвайки му се.

— Те нямаше да се учудят, ако беше отказала да танцуваш с мен или беше избрала друг — безгрижно измърмори той.

— А ако ти беше избрал друга жена? — продължи тя закачките.

— Под погледите на вождовете Бягащ вълк и Черен облак? — възкликна той с престорен ужас.

Тя сложи ръка на устата си, за да потисне кикота си.

— Трудно щеше да им го обясниш. Това би принудило баща ми да те отстрани като човек, който не се грижи за дъщеря му.

— Той знае, че очите на Орела се спират само върху Птицата на неговото сърце.

— Звучи чудесно — Птицата на Орловото сърце.

— Искаш ли да напуснеш гнездото ми и да се върнеш при баща си?

Шали се поколеба, но после каза:

— Не.

Той впи пламналия си поглед в нея. Тя бързо добави:

— Освен ако острите нокти на орела не наранят малката му птичка.

Той я погали нежно.

— Изпитала ли си ноктите ми, Малка птичко на сърцето ми?

— Не — отвърна честно тя, без да сваля очи от него.

— Не ме гледай така, Тревисти очи, или ще забравя, че и други ни гледат. Ще целуна устните ти, а после ще трябва да слушам смеха на воините ми заради слабостта си.

— Може би те няма да се смеят, ако аз целуна твоите — смело намекна тя.

— Ако ти храбро ме целунеш, те ще се смеят още повече. Защото преди твоите устни да се отлепят от моите, ще те сграбча и бързо ще те отнеса в нашата шатра.

— Чувствам, че не след дълго ще опозная слабостта ти…

— Когато го направиш, отново ще ми станеш съпруга.

— Аз вече съм твоя съпруга — отби удара тя, чудейки се защо ли водят този интимен разговор пред хора.

— Само на думи, Тревисти очи. Освен ако не ме изкушиш до степен да не мога да се въздържа. Предупреждавам те за това.

— Предупредена съм, съпруже — засмя се Шали.

По-късно той я отведе до вигвама.

— Воините се събират, за да се съвещават на Свещеното място. Спи, защото аз ще се върна чак когато Уи се готви да покаже лицето си — съобщи Сивия орел с нежелание.

Странно, но Шали не почувства очакваното облекчение, че ще остане сама. Когато се държеше като този ден, той беше много привлекателен. Усмихна се и му позволи да я целуне за лека нощ. Влизайки в шатрата, тя се чувстваше весела и лека, сякаш беше обикновено момиче, ухажвано от принц.

Вождът Черния облак си тръгна рано на другия ден, тъй като не разполагаше с много време. Малко след него Сивия орел отиде на лов. Шали се опита да събере кураж и да се разходи из лагера, но реши, че е по-добре да го изчака. Когато по едно време Лия я повика отвън, Шали не й отговори. По някаква необяснима причина не искаше нито да вижда Лия, нито да разговаря с нея, особено след начина, по който робинята беше гледала Сивия орел предишния ден!

Шали надзърташе през тесния вход на вигвама им, когато високата хубава фигура на Сивия орел се появи пред очите й. Умът му беше зает с някои неотложни неща около близкото им заминаване и той не забеляза, че Шали го наблюдава. Той излъчваше такава енергия, брутална сила и самоувереност! Обля я топла вълна като си помисли, че не бе срещала у друго същество подобен животински магнетизъм, чувственост и неуловима тайнственост.