Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Лия е силна. Тя прави, каквото й се каже.
— Но това е двойно повече време и работа. Не е честно, Сив орел. Не бива да я изтощавате от работа само защото е бяла пленница!
— Има ли някаква причина да не искаш помощта или компанията й? — запита той.
— Не става дума за това! Прекалено е да изисквате толкова много от нея само защото е безпомощна пленница! — опълчи му се тя открито.
— Искаш да кажеш, че ще възникнат трудности?
— Не! — сряза го тя раздразнена — Защо другите не могат да помогнат, когато съм в нужда? Нали принцеса Шали уж трябва да очаква подкрепа и зачитане от своите поданици! — подигравателно възкликна тя.
— Да не си болна, Шали? — запита той загрижено.
— Не, защо?
— Говориш и постъпваш странно. Лия няма семейство и съпруг. Тя работи бързо и с лекота. Другите трябва да се грижат за децата си и в същото време да правят приготовления за заминаване. Бягащия вълк е сам и няма много работа около него. Лия може да ти помогне. Защо да оставяме другите да го правят? Мнозина предложиха помощта си, но не виждам нужда да приемем.
Съобщението, че и други са предложили услугите си, смекчи гнева й. И все пак, нямаше нужда цял час той и Лия да решават тя да помогне на Шали!
Сивия орел хвана лицето й и я целуна шумно. Пошегува се:
— Позволи на Шали да се раздели с Алиша. Говориш и мислиш като бяла, любов моя, но сега ти си индианка. Какъв нов страх разяжда ума ти и отнема радостта ти? Държах се търпеливо, както ти помоли, не съм те принуждавал да бъдеш моя жена. Чакам времето, когато любовта, която гори в мен, ще пламне и в теб.
Точно в това се състоеше и мъчението й! Може би той наистина изгаря от страст, но дали тайно не охлажда пламенността си и не черпи търпението си, като се утешава с Лия?
— Тази светлина в очите ти е нова за мен, Шали. Откъде идва тя?
Думите му я смутиха.
— Може би болестта ме прави нервна и неспокойна — опита се да обясни Шали държането си. — Цялата тази несигурност ми се отразява… Тук съм като затворничка. Дори не мога да си поговоря с някого. Не мога нещо да върша, тъй като не знам тук кое как се прави! Налага се да избягвам сина си, за да не го измъчвам! Как мога да се приспособя или да науча нещо, когато ти не ми даваш възможност? Толкова се страхуваш, че ще обидя твоите хора с езика на белите, че ме държиш тук сама безкрайни часове, сякаш съм пленница. Ще полудея, ако не изляза от тази шатра и не намеря нещо, с което за запълвам времето си и да изразходвам енергията си!
— Само това ли е причина за неспокойството ти? — запита той, подозирайки, че настроението й се дължи и на нещо друго.
— Не знам — упорито отвърна тя. — Чувствам, че тази шатра ме притиска от всички страни и не ми остава въздух да дишам. Чудя се какво да измисля, за да се разсея. Ръцете ме сърбят за работа. Колко още трябва да стоя тук и напразно да се мъча да си спомня миналото си?
— Ти си слаба и се страхуваш. Необходимо ти е време, за да научиш постепенно всичко. Готова ли си за нови предизвикателства?
— Да! Каквото и да е, за да се сложи край на тази тишина и самота — бързо изрече тя.
— Каквото и да е! — хвана се за думите й той. — Искаш ли отново да станеш съпруга и майка?
Обзе я уплаха, тя се скова и пребледня.
— Не, Шали, не каквото и да е! Както и при мен, езикът ти е по-бърз от ума.
— Нека първо да стана майка и индианка и да науча всичко, което съм забравила. След време сигурно любовта ми ще се върне и ще стана отново твоя съпруга.
— След време — присмя се той презрително. — Колко време ще ти трябва да ме обикнеш отново? Колко луни още няма да ме искаш? Колко дълго ще ме наказваш за раната си? Още колко ще трябва да плащам, задето не съм те защитил? Как може да знаеш какво е било между нас, след като отказваш да го преживееш и почувстваш? Не ти е присъщо да си студена егоистка. Не ме искаш, не ми позволяваш да те докосна. А какво ще кажеш за моята любов и нужди, Шали? Несподелено желание измъчва тялото ми. Моето страдание нищо ли не означава за теб?
— Ти очакваш, че ще спя с теб, само за да облекчиш физическите си нужди? Какво е сексът без любов? — разсъждаваше тя.
— Обичам те и те желая. Когато двама души спят заедно, те споделят любовта си.
— А какво ще кажеш за мен и за моите чувства?
— Ти нито ме обичаш, нито ме желаеш, така ли? — запита той малко по-рязко, страхувайки се от отговора.
— Опитвам се да…
— Опитваш се! Любовта не е някаква работа, която трябва да се свърши, Шали. Любовта идва от сърцето и тялото, или въобще не идва — заяви той с тон, който тя сметна за обезпокоителен. — Изпитваш ли такова чувство към мен?
Уловена в капан, тя отвърна: