Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Той избухна във весел смях.
— Ти ревнуваш? От една бяла робиня? Как е възможно? Нито една жена не може да се мери с теб по хубост и доброта. Как един мъж може да поиска друга, когато сърцето му изгаря за теб? — Изразът и тонът му й направиха дълбоко впечатление.
— Сърцето ти само са мен ли тупти? — запита тя сериозно.
— Ша, Тревисти очи, само за теб. Сърцето, умът и тялото ми виждат само теб. Бих могъл да го докажа, ако ми разрешиш — намекна той дрезгаво, погледът и тонът му бяха убедителни.
Изведнъж тя се уплаши. Прочитайки това в очите й, той поклати глава и въздъхна дълбоко.
— Защо, Шали? Защо отхвърляш такава любов?
— Честно се опитвам да разбера това — тъжно заяви тя, искаше й се да забрави посещението на Лия.
— Не, Шали, ти се опъваш. Страхуваш се и се съмняваш. Не се стремиш към мен.
Тя се стегна, когато той се наведе и я целуна.
— Виждаш ли? Когато те докосна, ти ставаш ледена като зима, а аз изгарям от лятно слънце. Позволи ми да стопя твоя сняг — настоя той нежно.
Когато се наведе към нея този път, тя не извърна лице. Позволи на устните му да изследват нейните. Сигурно в този мъж се криеха отговорите на съмненията й. Шали пое въздух на пресекулки, усещайки как топъл и вълнуващ дъх изпълва ухото й, щом той захапа месестата му част. Устните му се върнаха и се впиха в нейните. Целувките му станаха по-дълги и по-настоятелни. Някаква особена топлина се разля по тялото й. Тя бавно го прегърна през шията, а устните им още по-здраво се притиснаха.
Нищо, че между ръката му и гръдта и се намираше дрехата от еленова кожа, усещането беше божествено. Шали не разбра кога дръзките му пръсти се пъхнаха вътре и се плъзнаха по голата й кожа, защото съзнанието и тялото й бяха обзети от вълнуващ екстаз. Малкото зърно под палеца му набъбна от желание. Слабините й се овлажниха от разпалващата се страст. Решил да сложи край на съпротивата й, той действаше нежно и целенасочено. Скоро тя застена от желание, което беше забравила. Потърси в него спасение от жаждата, която измъчваше пламтящото й тяло.
Той вдигна глава и се взря в нея — черни очи, в които бушуваха луди пламъци.
— Време е да сложим край на тази мъка. Трябва да съединим телата си и да се любим, както толкова много пъти сме го правили.
Думите му я изплашиха.
— Не. Много скоро е. Моля те, недей.
— Ще задоволя нуждата ти, Шали — напразно я увещаваше той. Тя намери най-сигурния начин да охлади страстта му, като предизвика неговата гордост.
— Как гореше от гняв и омраза преди малко! Щом наистина ме обичаш, дай ми време, за да те опозная отново. Кое е по-силно, Уандми Хота, желанието ти или любовта ти?
— Ако не те обичах толкова много, щях да те взема без твоето съгласие! Тялото ми изгаря за твоето, но предпочитам да изчакам, за да ми повярваш и да ме обикнеш, а не да ме намразиш, Шали.
Той стана и излезе, преди Шали да дойде на себе си. Защо усещаше такова напрежение и болка? Защо внезапно се почувства тъжна и изоставена? Прииска й се да изтича след него и да го помоли да се върне, за да вкусят заедно от страстта си. Какъв беше този луд копнеж в гърдите и устните й, дълбоко в нейната утроба? Това ли бе повикът на страстта, който трябваше да се утоли? Дали неговото тяло страдаше също като нейното? Нищо чудно тогава, че така се разстрои и ядоса! Не е честно да запалиш огън, а после да плиснеш студена вода върху му! Но гордостта и объркването я задържаха в леглото. Потъна в унес изнемощяла.
Мръкваше се, когато почувства, че не е сама. Тази вечер за нейна почуда храна и вода й донесе не Блестящата светлина, а Сивия орел. Подаде й меха с водата и дървения поднос, без да я поглежда в очите. Държеше се хладно.
— Отивам на съвета. Ако си уморена, спи. — Взе молитвената си лула и я предупреди никога да не я пипа, както и други свещени предмети. Тръгна, преди тя да успее да му благодари или да го заговори.
Тъй като нямаше апетит, Шали едва докосна храната. Тишината в шатрата беше мъчителна, обзеха я самота и отчаяние. Разрешени ето на проблема й не беше нито просто, нито лесно. Струваше й се, че единственият мирен начин бе да му стане пълноценна съпруга, но как? Защо не можеше да му повярва? Защо Лия й внуши това съмнение в образа му на млад бог?
Щастливите викове пред шатрата й я зовяха, но тя не искаше повече никакви вълнения. Заплака от мъка при мисълта, че тук е също такава бяла пленничка, както и Лия. Лия… защо непрекъснато се връщаше към нея? Знаеше защо. Лия беше разширила пропастта между нея и Сивия орел, която беше започнала бавно да се затваря. Шали не познаваше нито него, нито нея! Само ако знаеше на кого да вярва…
Стана късно. Отвън долиташе любовния зов на бухалите. Лек ветрец полъхваше в отвора на вигвама. Победена от умората в главата и тялото си, Шали заспа.