Нежни екстази

— Да не би да смяташ, че го правя нарочно? Не! Не знам какво се е случило с мен и защо. Сигурно е имало неща, които съзнанието ми е трябвало да забрави — заяви тя, без да се замисля.

— Какви неща си искала да забравиш? — Изненадан, той се замисли над думите й.

— Откъде да знам? Има ли такива? — отвърна му тя с предизвикателство.

— Говориш странни неща, Шали. Ние бяхме щастливи. Между нас имаше много любов. Не мога да разбера тези съмнения и съпротивата ти. — После й разказа защо преди е бил толкова ядосан. Молеше я да го разбере и да му прости. Когато Шали неочаквано го попита дали Лия се е грижила за сина им, той я погледна изпитателно и твърдо.

— Нашият син беше в шатрата на Наблюдателя на луната и на Блестящата светлина. Лия е робиня на Бягащия вълк, а не моя.

Припомняйки си обещанието, което даде на Лия, тя успя другояче да изрази несигурността си.

— Кой се грижеше за теб и него, докато ме смятахте за умряла?

— Баща ми го нямаше, Блестящата светлина и Малкото цвете бяха много заети. Предстоеше да се върнем в равнината. Бялата робиня се грижеше за нашия син и готвеше. Защо? — запита той, усещайки промяна в тона и настроението й. — Какъв е този интерес към Лия Уинстън?

— Как се отнасят към Лия тук? — Шали побърза да зададе друг въпрос, избягвайки неговия. Раздвижи се смутено под изпитателния му пронизващ поглед.

— Тя е пленница. Работи. Не е наказвана, тъй като изпълнява онова, което й е наредено — отвърна той с безразличие. — Защо?

— Какво й заповядвате да прави, Сив орел? — настоя тя.

— Искаш да знаеш какви задачи й се дават ли? — попита той учуден, с нарастващо подозрение. Нещо лошо се носеше във въздуха!

— Да — заяви тя отчетливо, разтворила очи в очакване.

Щом Сивия орел описа живота и задълженията на бялата робиня, тя запита със съшия особен тон:

— Само това ли прави тя за теб?

— Тя не е моя робиня — повтори той твърдо със стиснати устни.

— Докато ме е нямало, е била — възрази Шали. — Хубава жена е. Сигурна съм, че те харесва. Никога ли не си я поглеждал като жена? — Тя забеляза мускулчето, което потрепера край челюстта му. Дали бе от гняв?

Най-накрая той разбра. Тя го подозираше в слабост и изневяра.

— Веднъж по-рано ти ми задава подобни въпроси. Не съм спал с нея. Това ли искаш да знаеш? — ледено отвърна той.

— А искал ли си някога да спиш с нея? — го предизвика тя, използвайки собствените му думи.

— Хия! Каква лудост е обхванала ума ти? — присмя й се вождът, но очите му святкаха от гняв.

Един от двамата лъжеше! Когато забеляза съмнението в сърдития й поглед, той добави:

— Заклевам се в живота и честта си, не съм спал нито с нея, нито с някоя друга жена. Защо ме разпитваш по този начин?

— Исках да се уверя в твърдението ти, че ме обичаш. Лия е хубава, освен това е достъпна. Аз съм наивна, Сив орел, но не чак толкова, че да не разбирам нуждите, които мъжете имат. Исках само да знам дали си ме заменил с някоя, докато ме нямаше. — Време беше да спре. Виждаше, че го е раздразнила с въпросите си.