Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
До следобеда на другия ден тя видя само Блестящата светлина, която й донесе храна. Когато добрата жена си тръгна, чувството на самота се усили. Предстояха й дълги часове, докато се стъмни. Ако намръщеният й съпруг се бе връщал предишната нощ, той бе излязъл, преди тя да се събуди. Дали я избягваше нарочно? Страхувайки се да докосне някой ритуален предмет, тя не се поддаде на любопитството да разгледа какво има в шатрата. Дали ако жена пипнеше свещената вещ, силата й намаляваше?
Когато тишината и самотата станаха непоносими, Сивия орел влезе в шатрата. Погледна я. Изразът му беше непроницаем.
— Отивам на разходка, Шали. Искаш ли да се раздвижиш и да подишаш чист въздух? — покани я сдържано той.
Тя светна от радост.
— Да. — Побърза да приеме, сякаш той можеше да се е откаже и отново да изчезне.
— Ела, денят е топъл и свеж. — Протегна ръка към нея, за да провери настроението й. Усмихна се облекчено, когато тя пое ръката му. — Великият дух ми каза, че гневът ти се е охладил и имаш нужда от мен.
Изведе я навън. Докато минаваха през лагера, зажаднелите й за впечатления очи поглъщаха всичко. Срещнаха няколко души — всички се усмихнаха или им помахаха. Настроението на Шали се оправи, в отговор тя също им се усмихваше и им махаше с ръка.
— Къде са отишли всички? Палатките са доста, а не виждам много хора.
— По това време на деня моите хора почиват.
Успя да се възпре, преди да каже, че е забравила. Тази единствена дума би развалила слънчевия ден. Навлязоха в гората. Щом стигнаха брега на реката, Сивия орел сви надясно и леко я поведе след себе си. Мястото беше прекрасно, отвсякъде ги обгръщаше тишина.
— Толкова е красиво и спокойно тук — отбеляза разсеяно.
— Ша — съгласи се той, а тонът му поомекна. Той спря и седна — Янка — нареди й, потупвайки земята до себе си. Тя незабавно се подчини.
— Скоро ще трябва да се върнем в равнината. Работата е тежка, Шали, а ти все още си слаба. Дали пътуването ще бъде много уморително за теб?
— Ще се справя. С всеки ден ставам все по-силна. Колко далеч е летният ви лагер? Ще вървим или ще яздим?
— Дори здравите и силните се изморяват от този преход. Трябва да внимаваш. Пътуването трае от осем до десет луни. Спираме само ако вали силно или ако ни нападнат враговете. Хората вървят пеш, а конете носят багажа. Ти ще яздиш с мен.
— Ще се справя, Сив орел. А синът ни?
— Той ще язди типи, а понякога ще върви с останалите. Сияйната стрела е силен, изминавал е разстоянието много пъти.
— Дали не е… твърде рано, за да го видя? Знам, че последния път го разстроих, но… няма да можем да се опознаем, ако не се виждаме.
— Тази луна той ще яде в нашия вигвам. Ти трябва…
— Какво? — запита тя, щом той спря.
— Щях да ти предложа да лежиш, за да го накараме да си мисли, че още си слаба и че трябва да стои малко. Но това не е правилно. Той е наш син. Не бива да го лъжем. Трябва да се опитаме да изглеждаме щастливи и спокойни.
— Ти не обичаш лъжите, нали? — запита внезапно тя.
— Не, Шали. Но се дразня, когато виждам как истината наранява хората, които обичам. Неговият ум, както умът на майка му, са остри, те могат да различат лъжите и да не им се поддадат. Трябва да се казва истината, дори и когато от нея боли.
— Какво ще ядем? Не можем да караме Блестящата светлина да ни готви всеки ден. Сетих се! — възкликна тя възбудена. — Ако убиеш заек, знам как да го сготвя на открит огън. Мога да опека и хляб върху камък. Ще приготвя вечерята.
Той се усмихна радостен.
— Хайде, жено, трябва да отида на лов. Ще те заведа до нашата тапи, за да сготвиш за семейството ни. Сивия орел трябва да претърси гората за някой голям заек — пошегува се той.
Тя се засмя окрилена. Най-накрая имаха нужда от нея. Той й помогна да се изправи, изкушавайки се да я целуне. Тя забеляза желанието в погледа му и напрежението, което сковаваше тялото му. Усмихна се и каза нежно:
— Ако искаш, можеш да ме целунеш.
От предизвикателната покана очите му се разшириха. Погледите им се срещнаха. Ръката му погали бузата й и се плъзна в копринената коса. Слабините му се стегнаха предупредително.
— Не смея. Една целувка ще ме накара да искам още. Хайде, Шали. Трябва да приготвим вечерята на нашия син.
Шали се засегна и се разочарова от отказа му, после си спомни как от целувките му тялото й пламваше. Изведнъж се засмя. Той отново беше прав! Признанието, че целувката опасно ще възпламени тялото му, както той нейното, я опияняваше и възбуждаше.
— Смееш ли ми се, жено? — пошегува се той, гледайки я закачливо.