Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Ще дойде моментът — присмя се той, борейки се да овладее страстта си. — Съмнявам се, че той някога ще дойде, Шали. Хайде сега, заспивай — нареди й той и легна наблизо.
Дали беше доволна или разочарована? Наистина, не можеше да отговори. Беше преживяла само внезапен страх от неизвестното, от ужасяващата стъпка да се отдаде на този упорит мъж Искаше й се да му се извини, но знаеше, че в момента думите й нямаше да помогнат много. Мина дълго време, докато и двамата заспят!
На другия ден Сивия орел отсъстваше. Шали отиде заедно с другите жени в гората да събират дърва и да берат боровинки. Там често откриваше, че е в компанията на Лия. Както обикновено, бялата пленница пускаше предизвикателни забележки и груби намеци по неин адрес. Но през деня изникна нов тревожен факт — Лия правеше всичко възможно да спечели вниманието на сина й и да му се хареса. Онова, което обезпокои Шали най-много, бяха подигравателните забележки на момичето за това колко се е променила майка му. През смях Лия дори подметна, че Шали изглежда доволна, че е разделена от него. Сърцето на Шали изстина от страх, когато усети, че синът й отвръщаше на симпатията на Лия, а нея сякаш започна да наблюдава особено, усъмнил се в любовта й! Беше съвършено ясно, че по време на отсъствието й момченцето и робинята са станали много близки. За него Лия беше като любеща майка, а не тя! За да избегне неприятна сцена при която несъмнено Сияйната стрела би застанал на страната на Лия, Шали замълча. Щеше да се разправи с нея по-късно!
След вечеря Шали предпазливо засегна тази болезнена тема с намръщения си съпруг — сърдит, задето тя отново бе отхвърлила опита му да я люби.
— Защо Лия се държи толкова приятелски с твоя… с нашия син?
Той я изгледа, после я накара да му обясни по-добре. Когато му разказа за сцената, на която бе станала свидетелка, той се изсмя подигравателно и запита:
— Защо да не е привързан към жената, която се грижи за него, докато страдахме от загубата ти? Дори и сега той търси от нея онова, което собствената му майка отказва да му даде. Той е дете — има нужда от любов и внимание. Ти би трябвало да помислиш повече за себе си, а не за Лия.
Възмутена, тя се задъха.
— Ти не си сигурен дали е по-добре да бъда повече време със сина си. Може би ти твърде много бдиш над нас. Явно Лия се стреми да привлече любовта му. Защо я защитаваш?
— Не я защитавам. Тя не представлява заплаха за теб. Омръзна ми да чувам името й от устата ти — озъби й се троснато той, явно че тази тема беше опасна.
— Тогава защо непрекъснато се навира тук? — упорито питаше тя, раздразнена от настроението му.
— Подобна завист и съмнения са под твоето достойнство, Шали. Забрави я.
— Как мога, когато тя преследва сина ми и мъжа ми? — настоя тя.
— Ако отделяше на сина си и съпруга си толкова време и мисли, колкото на нея, нямаше да има причини да се страхуваш от присъствието й — заяви той.
Тя лекомислено отвърна:
— Ти ме имаш изцяло, освен в едно отношение.
— Ти страниш от нас, държиш се като бяла робиня. Но ти си съпруга и майка, ти си индианка! — рязко отвърна той.
— Защо си толкова груб? Не се ли опитвам?
— Не, Шали, не се опитваш. Ти не искаш да бъдеш отново съпруга и майка. Ти студено ни отхвърляш. Не те разбирам.
— Не е вярно! — остро възрази тя.
— Тогава докажи, че си моя съпруга — предизвика я той, поглеждайки я в очите.
— Сексът доказва ли любовта, Сив орел? — прекъсна го тя с мъка.
— Фактът, че ме отхвърляш, доказва много неща, жено — отвърна й той.
— Но не доказва, че не те обичам или не те желая, а само, че ми трябва време, за да се пригодя към живота, който съм забравила.
Те се взираха един в друг и се бореха без думи.
— Как мога да стигна до теб, Шали?
— Стигнал си до мен, Сив орел. Само ми трябва още малко време, за да разбера какво е да бъдеш съпруга във всяко отношение. Цялото ми съществуване е ново и необикновено. След като се пробудих без спомени за цели пет години от живота ми, бях принудена да приема толкова нови неща. Ти очакваш, че ще чувствам и мисля както преди раняването ми. Но може би ще ми трябват години да се възстановя, а ти желаеш това да стане незабавно. Бих искала да можеше, но не е тъй просто. Защо не ме ухажваш, за да ме спечелиш отново? Защо толкова настояваш това да стане сега или никога?
Той се взираше в нея.
— Проявих търпение и обич. Запалих в сърцето и тялото ти огън, който ти веднага угасяваш. Мога да те запаля, но от един момент нататък този огън става опасен и унищожителен за мен. Копнея за теб, защото знам какво е да притежаваш всичко.
— Това искам да кажа, Сив орел. Твоето настояване ме плаши. Аз не помня страстта.