Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
— Да — кимна Сано, като си мислеше колко добре илюстрират собственото му положение двата класически конфликта, които Ито цитира. — Всеки трябва сам да реши кое е по-важно за самия него.
— О, не! Всеки трябва да знае кога е решил и какво е решението, което е взел. Мисля, че вие го знаете, Сано сан.
Сано остана неподвижен и загледан в пламъка на лампата. В съзнанието му започнаха да изплуват образи: умиращият му баща и щедро обещаващият Кацурагава Шундай от едната страна; горящото тяло на Юкико, ридаещата Глициния, обърканото изражение на Райден и засменият Цунехико — от другата.
Времето минаваше. Пламъкът на лампата погълна сложната плетеница на колебанията му и остави съзнанието му ясно и чисто. Той осъзна, че д-р Ито е прав. Бе взел решението отдавна и щеше да продължи издирването на убиеца. Дори това да му костваше сигурността, благоденствието или живота. Трябваше или да възвърне честта си, следвайки собствения си път, или да я загуби завинаги. Животът на баща му зависеше от готовността му да стигне докрай.
— Благодаря ви за гостоприемството, Ито сан — каза той. — Не бива да ви се натрапвам повече.
Той понечи да стане, но д-р Ито го спря:
— Късно е, градските порти вече са затворени. Не можете да се върнете вкъщи тази вечер. Мура ще ви приготви постеля. Наспете се, защото на сутринта ще трябва да имате силата и мъдростта да постъпите така, както ви повелява дългът.
Двадесета глава
Следващото утро завари Сано край портите на великия даймио Ниу. Нахлузил дрипава сламена пелерина и широкопола сламена шапка, той кръстосваше нагоре-надолу просторната улица пред имението, като се правеше, че събира смет, а всъщност скришом наблюдаваше вратите към имението. От време на време набучваше по някой боклук на заострената си пръчка и го слагаше в коша досущ като уличен чистач. Надяваше се да заблуди пазачите пред богаташкото яшики, за да не познаят, че бившият йорики Сано Ичиро, комуто бе забранено да се мярка край имението на владетеля Ниу, сега извършва тайно наблюдение над младия господар. Ако някой разкриеше какво върши, Сано щеше да бъде арестуван или убит на място.
Знаеше, че няма друг шанс, освен да чака и да се надява, че младият господар ще се появи и сам ще му предостави доказателства, че е извършил убийствата. Сано не разполагаше с власт или с подкрепа, нито с достатъчно пари, за да плати за сведения, а нямаше и друг начин да избегне вездесъщите шпиони в Едо. Трябваше на всяка цена да намери потвърждение за онова, което Мидори му бе казала в Хаконе; да научи, и то бързо, какво е извършил господарят Ниу, че е готов да убива, само и само да го запази в тайна.
Трийсет и седем крачки до главната порта на имението. Никой не влизаше, нито излизаше. Петдесет и девет — до края на улицата. Сано се обърна и тръгна обратно. Трима самураи с герба на Ниу влязоха в яшики и почти веднага излязоха отново. Младият господар все така не се появяваше. Сано чувстваше, че започва да привлича вниманието. Задържа се още малко пред къщата и после пое на поредната обиколка.
— Ей, ти!
В първия миг Сано не реагира. Хората не се обръщат така непочтително към самураите. После си спомни, че е предрешен, и извърна глава по посока на гласа.
— Улицата вече е чиста — викаше единият от стражниците пред къщата на Ниу. — Писна ми да те гледам. Разкарай се, мръсно животно!
Мръсно животно! Самурайският му дух въстана срещу обидата. Сано впи гневен поглед в пазача и посегна към меча, който липсваше.
— Хайде, какво чакаш? — пазачът тръгна към него, стиснал запалена клечка. През смях извика към другарите си: — Да го подпаля ли? Да го накарам ли да затанцува? — и после към Сано: — Хайде, изчезвай!
— Да, господарю!
Сано се поклони дълбоко в съответствие с мизерното си социално положение. Стисна пръчката си и бързо се скри зад ъгъла. Наложи си да овладее гнева и обидата. После сви по страничната уличка между каменните зидове на имението и съседския имот. През по-малките странични порти, охранявани от по двама стражи, непрестанно се точеше поток от носачи и слуги. Сано се питаше как да продължи разследването. Можеше да потърси свидетели, видели някой да хвърля в реката голям вързоп. Или да се върне в Йошивара, за да разпита останалите познати на Норийоши. Рано или късно, все някой щеше да го разпознае и да съобщи на Огиу?
Докато се чудеше, една от страничните порти се отвори и от там излязоха четирима самураи и черен паланкин без отличителни белези. Кой ли от семейството излизаше така инкогнито? Сано се опита да надникне през капаците на паланкина, но завесите бяха плътно спуснати.