Шинджу

— Опасявам се, че цената на услугите ми се е повишила — заяви търговецът. — Може би ще предпочетете да обсъдим въпроса вътре… насаме?

— Имахме уговорка — отвърна младият господар. — Не виждам причина да я променяме.

Любителя на вишни потърка ръце, а червеното петно се разля в подкупваща усмивка.

— За съжаление поради смъртта на Норийоши промяната е наложителна…

Сано очакваше господарят Ниу да възрази. Но синът на даймио, изглежда, загуби интерес към разговора.

— Добре — каза той с раздразнение. — Колко?

Любителя на вишни назова сума, която за Сано прозвуча възмутително. Нима търговецът се опитваше да заеме мястото на Норийоши като изнудвач? Господарят Ниу каза само:

— Ела утре в семейното имение в Едо. Парите ти ще са там — после нареди на носачите: — Махнете го от тук и ми донесете стоката му. По-бързо. Няма време.

Вратата се затръшна.

Сано проследи с поглед носачите, които се наведоха да извадят нещо от паланкина. Замръзна слисан, когато видя как измъкват неподвижно тяло, увито в одеяло, и го понасят като чувал с картофи към къщата. Беше тяло на млад мъж — главата му се полюшваше, очите бяха затворени, а лицето — бледо и безкръвно.

— Мъртъв ли е? — попита стъписан един от самураите.

Търговецът махна с ръка.

— Не, не. Само е упоен, както заръча господарят. Няма да се свести поне още два часа.

Търговецът на шунга влезе в паланкина. После показа глава и извика:

— Според мен предостатъчно дълго, ха-ха-ха!

Сано изостави своя наблюдателен пункт и се втурна нататък под коридора, който свързваше страничната постройка с шинден. Трябваше да установи какво възнамерява да прави господарят Ниу с този човек. Може би сега ще узнае с какво Норийоши бе изнудвал младия Ниу и защо бе намерил смъртта си? Коридорът над главата му заскърца — носачите минаха с товара си. Сано пропълзя обратно при страничната къща. Дори оттам отчетливо чу тупването, когато оставиха тялото на пода. Дали да не се изкатери горе и да надникне в стаята? Не, не още — чифт крака в панталони приближаваха към къщата. Сано се скри дълбоко в сянката. Мъжът спираше на равни интервали да забива запалени факли в земята. Скоро искряща ивица танцуващи пламъци заобиколи скривалището на Сано и освети пътеката към портата. Откъм жилищата на слугите се разнесоха забързани стъпки. Отвориха се и се затвориха врати. Сано изпълзя, за да погледне към градината, и видя слугини с отрупани подноси. Каква бе тази суматоха? Какво предстоеше? Пиршество? Сано осъзна колко е гладен. Бръкна под наметалото си и извади една питка мочи. Отхапваше малки парчета и ги дъвчеше продължително, за да успокои бунта на стомаха си.