Шинджу

Скоро носачите изоставиха главния път към Уено и свърнаха по тясна гориста пътека. Сано изостана малко по-назад, за да не го видят. Случайна стрела, която се заби в дървото до него, му подсказа, че се намира в ловния район на някой владетел. Избърза напред, за да не изпусне от поглед носилката и внезапно да не се озове сред група ловджии. За негово облекчение пътеката свършваше малко по-нататък пред порта с керемиден покрив и герба на фамилията Ниу.

От своето прикритие зад дърветата Сано проследи с поглед как портата се отвори, пропусна паланкина и после отново се затвори. Вероятно това бе лятната вила на младия господар. Сано се надяваше, че вилата не се охранява особено строго. Приближи се отстрани, придвижвайки се далеч от пътеката и портите. Точно когато доближи дворната стена, чу шум от стъпки. Бързо приклекна зад един храст и оттам видя патрул от двама въоръжени с лъкове и стрели самураи. Когато го подминаваха, той долови част от разговора им:

— С радост ще се върна в Едо. Тук е прекалено спокойно.

— Не и тази нощ — изсмя се другият.

Какво означаваше това? Пристигането на владетеля Ниу в лятната вила извън сезона, при това в паланкин без отличителни белези, предполагаше някаква зловеща цел. Сано изчака да се отдалечат и пое в посоката, от която бяха дошли. Движеше се покрай стената, докато изгуби от погледа си пътя и вратите. Спря и се ослуша. Наблюдателните кули, разположени през равни разстояния покрай стената, бяха празни. Гората изглеждаше безлюдна, а мракът все повече се сгъстяваше. Само дъждът монотонно се сипеше между клоните на дърветата. Сано започна да се катери по стената, търсейки случайни пролуки между камъните, за да се задържи. Сламената му наметка изшумоля. Добра се догоре и се просна задъхан върху зида. После плахо погледна от другата страна. Гората продължаваше и в двора. Изчака още миг. Не видя никого и се прехвърли от другата страна. Докато се спускаше по стената, сламената му наметка се разкъса и той я зарови под купчина сухи листа. Тъмното му кимоно и панталони щяха да бъдат по-добро прикритие в падащия здрач. Тръгна към портата и скоро видя пред себе си широка, покрита с чакъл пътека, която отвеждаше към къщата далеч вляво. Главната постройка, шинден50, представляваше издигната на подпори дървена къща в старинен стил с изглед на юг. Пред входа й бе оставен паланкинът на господаря Ниу. Двама стражи вардеха широката веранда. От двете страни на главната къща излизаха закрити коридори към две подобни, но по-малки постройки. Зад дървените решетки по прозорците трепкаха светлинки. Отзад вероятно бяха разположени стаите за гости, жилищата за слугите и за васалите, кухните и конюшните.

Сано се придвижваше предпазливо от дърво на дърво, докато стигна до задната част на къщата. В градината имаше малко езеро с островче по средата, свързано с брега с красиви извити мостчета. Сано сниши глава, защото забеляза още двама пазачи — на задната веранда. Любопитството му се разгоря — нима всички даймио поддържаха такава охрана извън сезона в летните си имения? Или тези мъже бяха тук със специална цел? Имаше ли в къщата и други? Как да доближи господаря Ниу при подобно обкръжение?