Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— JA7GK… Ало! JA… K Тук е Кюсю…
— Станция QRZ ли е? — Тацуно усили докрай приемника и завика: — Ало! Тук е JA7GK!
— JA7GK — появи се тих глас, който долиташе едва доловимо по радиовълните. — Ало, JA7GK. Аз съм JA6YF.
— Кюсю е — извика Тацуно. — Ало, JA6YF, тук е JA7GK. Как ни чувате. Слушам.
— JA7GK. Тук е JA6YF. Как е ДХ48. Слушам.
— Тук е JA7GK, DXFB.
Изведнъж от очите на Тацуно потекоха сълзи:
— Ало. JA6YF. От кое място на Кюсю предавате?
— Тук е JA6YF от… — гласът изчезна в шума и след това отново се появи — от Якушима. В цяла Япония не отговаря нито една станция. Ало.
— Тук е JA7GK, радист от базата „Шова“ на Южния полюс — продължаваше Тацуно, без да изтрива сълзите си. — Как е положението на Якушима и в цялата страна?
— За страната не знам. На хоризонта се вижда дим. Изглежда, на Кюсю има пожари. JA7GK, на Якушима вече са умрели около 90 процента от жителите. Има много самоубили се. Мнозина сега излязоха на крайбрежието и се молят.
Изведнъж радистът JA6YF страшно се закашля, кашляше ужасно, ужасно дълго.
— JA7GK, ало, чувате ли ме? На Южния полюс всичко ли е наред? Ало, моля повикайте…
— Ало!… Кого да повикам? — попита Тацуно.
— Някой лекар. След това предайте на радистите от всички бази. Моля, повикайте лекар, който да разбира английски. Свържете ме с радиста WA5PS… търся връзка с… WA5PS, той е учен… аме…
— JA6YF — почти викаше Тацуно. — Какво става. Не ни ли чувате добре? Ало? Ало? Тук е JA7GK.
— Изглежда, това е краят — гласът на радиста JA6YF стана мъченически. — Сърцето… Искам да предам нещо на WA5PS. Е, JA7GK благодаря за връзката. Тук е JA6…
От една точка на земята, отдалечена на повече от 19° географска ширина, от горещия, обрасъл с тропически криптомерии малък остров, се чу как от стола се свлече последният радист в Япония. Този звук прескочи повече от сто хиляди километра, прелитайки вода и земя, и стигна до далечния Южен полюс, като се предаде от високоговорителя, пред който бе седнал Тацуно.
— JA6YF — почти крещеше Тацуно. — Ало! JA6YF! Какво стана? Ало!
В това време в малка, грубо боядисана къщичка на един склон близо до пристанище Яку на остров Якушима един млад човек току-що бе издъхнал. Той лежеше до преобърнат стол. Пред него още светеше червената лампичка на стар модел високоговорител, поставен върху черен сандък, и заедно с шума оттам долиташе гласът на Тацуно…
— Ало!… JA6YF! Ало! Моля отговорете!
Но вече никои не чуваше думите му. Топъл ветрец повяваше от алеята с криптомерии. Скорпионът, който преди минута се бе излюпил от черупката си, пълзеше по бюрото. Една змия пропълзя пред стаята. Скорпионът полази по ръката на падналия младеж, но не заби жилото си в студената плът…
— Шт… — на Южния полюс, където цареше истинска зима, отдалечена с повече от 10 хиляди километра от юга, Тацуно напрегнато слушаше.
— Тихо. Нещо шуми.
— Сигурно са птички — каза Йошидзуми.
— Едва ли!
— JA6YF ни помоли да повикаме WA5PS — продължи Йошидзуми.
— Да опитаме. Да се обадим и на другите радисти.
— Може би този WA5PS ще ни предаде нещо важно?
— Добре — кимна Тацуно, съвземайки се. — Потърси Торикаи, той знае добре английски.
Тацуно започна да вика радистите от станциите на Южния полюс.
Скоро в модерната японска радиостанция, която се намираше в трети купол на базата „Шова“, се събраха ръководителите на японската научноизследователска група. След като се свързаха и с отговорниците на останалите групи — американската, английската, съветската и френската, започнаха спешно радиосъвещание.
Безжичната телефонна мрежа на Южния полюс беше завършена още през лятото. Тя свързваше всички бази. Временният транслационен център в западното полукълбо се обслужваше от американската станция „Макмърдоу“, а в източното — от съветската станция „Мирний“ и от австралийската „Дейвис“.
— Господа — чу се от говорителя леко носовият глас на командуващия американската станция на Южния полюс. — Извинете, че ви викам така неочаквано. Аз съм Джеймс Конвей, ръководител на американската група. Дали сега ще могат да се съберат ръководителите на всички станции?
Ръководителят на японската група Наканиши се наведе към микрофона, като че ли искаше да каже нещо. Обаче началникът на радиостанцията Камитани го спря. Защото от апарата се разнесе някакъв слаб глас, който бързо предаваше своите позивни. Някакъв глас се смесваше с шума:
— …5000 К. Приемам. Ало. Норвежката база „Модланд“.
— Да, адмирале, заповядайте — изкашля се вицеадмирал Конвей. — Обръщам се към всички ръководитети на станциите на Южния полюс. Темата на днешното съвещание е световното бедствие, епидемията, която обхвана нашите страни и петте континента.
48
Далечно приемане. — Б.пр.