Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— И сега дошъл ли е вече моментът? — попита председателят на Комитета за държавна сигурност. — Ние трябва да бъдем доста предпазливи, ако прибегнем към това. Трябва да се обясни добре на народа, че е само временна мярка и тя няма да заплаши демокрацията.
— И докъде ще се разпрострат пълномощията на правителството — попита министърът на правосъдието. — Мисля, че трябва да бъдат неограничени.
— Едва ли парламентът ще ни разреши подобно нещо — отвърна заместник министър-председателят. — Точно обратното, ще има много протести. Но… мисля, че осигуряването на снабдяването, контрола на цените, поддържането на реда, транспорта, съобщенията… Такива поне са преките задължения на правителството. И ние трябва да ги осъществим.
— И обработката на труповете — мрачно допълни министърът на здравеопазването.
— Както и да е Но какво е мнението на вашето министерство за тази болест? — надигна се министърът на търговията. — Аз разбирам, че епидемията е нанесла голям удар на държавата във всички области на живота, но как да обясним това, което става, ако е просто грип?
— Повечето специалисти твърдят, че е грип — отвърна министърът на здравеопазването. — Но той се различава от предишните епидемии. Точно тук напълно подхожда изразът „безпрецедентен в историята случай“. Само че освен грип сега има и опасност от други епидемии, като чумна и холерна.
— Вземат ли се мерки от министерството?
— Ако това беше позната заразна болест, още от самото начало щяха да бъдат взети необходимите мерки. Но тъй като това заболяване се смята за грип, ние не можем насилствено да прибираме и да изолираме пострадалите. Същото се отнася и за обработката на труповете — министърът на здравеопазването огледа колегите си. — И на всичко отгоре нямаме никакво определено становище на учените. И може да се окаже, че сегашната епидемия не е просто грип.
— Какво говорите?! — опули очи министърът на транспорта. — Нима специалистите още не са дали своето окончателно заключение! Какво правят тия хора!
— И те са преуморени — със слаб глас каза заместник министър-председателят. — И лекарите също…
— Господин заместник! — обади се председателят на Комитета за държавна сигурност. — Ако нещата се оставят така, положението само ще се влоши. Още няма никакви изгледи, че епидемията ще започне да затихва. Мисля, че дори и сега е вече доста късно. Освен това по време на такива, да речем, стихийни бедствия се прибавят и опасни безредици. Мисля, че в административните задължения на правителството трябва да влиза и вземането на извънредни мерки. Щом за това е необходимо и съгласието на парламента, трябва веднага да се свика извънредно заседание. Още утре.
— Не можем да разчитаме на това — промърмори заместник министър-председателят. — Вчера… едва се е събрал необходимият кворум, а за утре изобщо не можем да се надяваме.
— Тогава излиза, че ние тук сами незабавно трябва да вземем решението — каза председателят на Комитета за държавна сигурност. — Има моменти, когато ние като политици трябва да пренебрегнем формалностите и сами да вземем екстрени мерки. И ако евентуално последват обвинения, ще отговаряме всички. Може би някои от нас ще бъдат съдени, но все едно, сега трябва да се вземе решение.
Заместник министър-председателят затвори очи. Има моменти, когато държавниците са длъжни да поемат отговорността върху себе си. А дали в случая това се е налагало или не, може да се разбере само след като се видят крайните резултати. И няма друг начин, освен в трудния момент наслуки да се прибегне до действия, които ти сам смяташ за най-подходящи.
— Добре — каза той. — И така решаваме.
— Но… — обади се началникът на силите за самоотбрана. — Най-добрите ни войници са двеста хиляди и от тях са боеспособни едва половината. Войниците живеят в казарми, затова и процентът на заразяването е много висок. Нали „испанският“ грип отначало е пламнал сред войниците на действуващите армии…
На следващия ден в Камарата на народните представители все пак се събра необходимият кворум, защото дойдоха и депутатите, които бяха болни. Беше взет решение: „На правителството се дават извънредни пълномощия при създалото се особено опасно положение.“
Но в Камарата на съветниците кворумът не беше събран и правителството започна да действува само с одобрението на присъствуващите депутати. Но не можа да осъществи нищо особено, освен контрол върху снабдяването и стоките. Броят на болните бе надвишил броя на болничните легла тридесет пъти, а броят на лекарите, които бяха в състояние да работят, намаля наполовина. Затова колкото усилия и да полагаше правителството, всичко беше напразно.