Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Скоро Стернау видя своя противник да влиза през портата, сетне го чу да пристъпя в коридора и тихо да изкачва стълбите. След няколко минути немецът отвори безшумно вратата на стаята и последва офицера. С недоловими стъпки изкачи бавно първото и второто стълбище. Последното продължаваше към плоския покрив с нещо като подвижна стълба. Излизаше се през един капак. Стернау стигна до него и го намери отворен. Подаде предпазливо глава и забеляза наблизо Ема и ротмистъра. Момичето се оглеждаше отчаяно.
— Наистина ли искате да ми избягате, сеньорита? — тъкмо питаше Вердоха.
— Трябва да си вървя — потвърди Ема и понечи да тръгне към капака.
— Стернау видя, че ротмистърът бе хванал девойката за ръка и я държеше здраво.
— Не, ще останете, сеньорита — отвърна офицерът. — Ще останете и чуете какво имам да ви кажа от цялото си сърце, от моята безкрайна любов. Елате, Ема, не се противете, защото това би било напразно!
— Най-горещо ви моля, пуснете ме да си вървя, сеньор! — помоли тя с тон, от който личеше сърдечната й уплаха.
— Не, няма да ви пусна.
Вердоха се опита да я притегли към себе си. Отбранявайки се напразно, тя простена:
— Боже мой, ще викам за помощ!
С един бърз скок Стернау се намери до тях.
— Не, сеньорита, не е необходимо. Помощта е вече тук. Ако сеньор Вердоха не освободи ръката ви веднага, ще полети надолу в двора!
— Ах, сеньор Стернау! — продума с облекчение момичето. — Помогнете ми!
— Стернау! — изхриптя ротмистърът.
— Да, аз съм. Пуснете дамата!
Офицерът я обгърна още по-здраво и просъска:
— Какво правите тук? Как смеете да ми заповядвате!? Пръждосвайте се, нахалнико!
Едва бе изговорил тези думи, пестникът на Стернау процепи въздуха, стовари се със страшен удар върху главата на Вердоха и го повали. Сетне немецът се обърна към девойката, която офицерът насмалко не увлече със себе си.
— Елате, сеньорита, ще ви придружа до долу!
— О, Господи — проплака Ема, треперейки с цялото си тяло, — не съм сторила нищо, което да го окуражи за подобно държане!
— Зная — отвърна Стернау. — Такива хора са готови на всякакво злодеяние.
— Уланите ми оставиха за разходка само платформата на къщата, а сега ще трябва да се лиша и от нея.
— Не, сеньорита. Вие се нуждаете от почивка и свеж въздух и никой няма да ви отнеме вечерните разходки. Аз ще се погрижа в бъдеще да не ви смущават.
Той съпроводи Ема до вратата на болничната стая и се сбогува, тъй като тя искаше да остане при годеника си. Върна се в собственото си жилище, край което непременно трябваше да мине капитанът на уланите, притвори леко вратата и зачака. След доста време го чу да слиза с тихи стъпки от покрива и да се промъква по коридора. Едва сега Стернау се упъти към леглото.
Ема бе толкова напрегната и разтревожена от нанесеното оскърбление, че лежеше в хамака край болничното легло, без да намери сън. Измъчваха я тягостни мисли. Уланите имаха намерение да останат още няколко дни в хасиендата. И понеже капитан Вердоха лесно би могъл да намери възможност да поднови посегателството, бе под въпрос дали ще се озове навреме един такъв смел защитник. На баща си тя не можеше да разчита. Той не беше роден герой и трябваше да се съобразява с полудивите войници, та нали все пак бяха негови гости. По-нататък си каза, че ролята на защитник при настоящите обстоятелства е свързана с немалка опасност. Какво бяха двама или трима смели мъже срещу един многоброен отряд полудиви улани, от които приблизително всеки стоеше извън закона!
С тези мисли и страхове й мина нощта. Толкова повече можеше да се отдава на тях, че болният не нарушаваше царящата в стаята тишина. Беше потънал в здрав, крепък сън и не се помръдна нито веднъж. Продължаваше да спи дори когато на утринта се вмъкна индианката, за да отмени по привичка Ема за известно време в домашните задължения.
— Беше ли спокойна нощта? — осведоми се Каря.
— Да — отвърна Ема. — Антонио спа непробудно и сега, слава Богу, се очаква оздравяването му да протича сигурно и без сътресения. Сеньор Стернау казваше, че съществуват опасения само от треската и евентуалните последици. Ние налагахме и давахме да пие на Антонио от нашия раменик, следствие на което треската едва се долавя. Надявам се Бог да го подкрепя и в най-скоро време да оздравее.