Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
— А ти какво си мислеше, че правя? Имам вече руптури на три места, така да се каже.
Накрая, след много усилия, тинята изригна страшен звук, Лари излетя на повърхността и ние го изтеглихме на сушата. Стоеше, покрит с черна и воняща кал, и приличаше на статуя от шоколад, която е била поставена близо до разпалена пещ — когато го приближихме, сякаш се топеше.
— Как се чувстваш? — попита Марго.
Лари я изгледа сърдито.
— Прекрасно — отвърна саркастично той. — Направо прекрасно. Никога не съм се забавлявал толкова много. Като оставим настрана леката пневмония, натъртения гръб и факта, че едната ми обувка е на тридесет стъпки под тинята, прекарах чудесно.
Той куцаше към вилата и сипеше върху главите ни презрението и гнева си, а докато се прибрахме, вече беше напълно убеден, че цялата работа е била плод на заговор. Когато влезе в къщи, оставяйки след себе си следа като прясно изорана бразда, мама ахна ужасено.
— Какво си правил, миличък? — попита тя.
— Какво съм правил ли? Ходих на лов. А ти какво си мислеше?
— Но какво е станало? Защо капе от тебе? Да не би да си паднал някъде?
— Повярвай ми, мамо, вие с Марго притежавате такава забележителна прозорливост, че понякога се чудя как още сте живи.
— Само питам, миличък.
— Ясно, че съм паднал. А ти какво си мислеше?
— Трябва да се преоблечеш, миличък, иначе ще настинеш.
— Нищо ми няма — рече Лари с достойнство. Просто днес направиха прекалено много опити, за да ме лишат от живота.
И като отказа всички предложения за помощ, Лари извади бутилка коняк от килера и се оттегли в стаята си, където, по дадените от него указания, Лугареция бе напалила огромен огън. Седна увит в леглото, кихаше и пиеше коняк. По обед поиска да му изпратят още една бутилка, а по време на чая вече чувахме прочувствените му песни, прекъсвани от шумни кихавици. Вечерта Лугареция защъпурка нагоре с трета бутилка и мама започна да се безпокои. Изпрати Марго да види как е Лари. Настъпи продължително мълчание, последвана от гневно извисения глас на Лари и жалостивите молби на Марго. Мама се намръщи и тежко затрополи по стълбите да види какво става, а Лесли и аз я последвахме.
Огънят ръмжеше зад решетката на камината, а Лари лежеше скрит под голям куп завивки. Марго, с чаша в ръка, ужасена стоеше до леглото.
— Какво му е? — попита мама и смело приближи.
— Пиян е — отвърна ужасена Марго. — Не мога да му измъкна от устата една смислена дума. Опитвам се да го накарам да вземе английска сол, но той отказва. Крие се под завивките и твърди, че искам да го отровя.
Мама взе чашата от ръцете на Марго и пристъпи към леглото.
— Хайде, Лари, не се дръж глупаво — ядосано отсече тя. — Изпий това веднага!
Завивките се повдигнаха и от дълбините се показа разрошената глава на Лари. Той втренчи невиждащ поглед в мама и замислено намигна.
— Ти си една ужасна старица… Сигурен съм, че съм те виждал някъде — подхвърли той и преди мама да се съвземе от шока, който й причини това изявление, Лари бе потънал в дълбок сън.
— Е, сигурно е прекалил — каза мама с погнуса. Както и да е, добре че заспа. Само ще стъкнем огъня и ще го оставим. На сутринта ще се чувства по-добре.
Рано на следващата сутрин Марго видяла, че купчина недогорели дърва от огъня се били свлекли между дъските на стаята и подпалили гредата отдолу. Още по нощница, тя се спуснала по стълбите и влетяла, бледа от вълнение, в мамината спалня.
— Къщата гори! Излизай… излизай… — пищяла тя драматично.
Мама пъргаво скочила от леглото.
— Събуди Джери… Събуди Джери! — развикала сетя, като се опитвала, по някаква известна само на нея причина, да закопчае корсета си над нощницата.
— Ставайте, ставайте! Пожар, пожар! — чухме Марго да крещи колкото й глас държи.
Лесли и аз излязохме на площадката.
— Какво има? — попита Лесли.
— Пожар! — изкрещя Марго в ухото му. — Лари се е подпалил!
Появи се мама е определено ексцентричен вид, както беше закопчала накриво корсета си върху нощницата.
— Лари се е подпалил? Бързо, да го спасяваме! — изпищя тя и се втурна нагоре към тавана, а ние я следвахме по петите. Стаята на Лари бе пълна с лют дим, който се промъкваше през дъските на пода. Самият Лари кротко спеше. Мама се втурна към леглото и силно го разтърси.
— Събуди се, Лари, събуди се за Бога!
— Какво има? — сънено попита той и седна.
— Стаята гори!
— Нищо чудно — отговори той и отново си легна. — Накарай Лес да я угаси.
— Излейте нещо отгоре — викаше Лесли. — Донесете нещо, за да залеем дъските!
В изпълнение на тези указания Марго грабна една бутилка, пълна до половината с коняк и пръсна съдържанието върху голяма част от пода. Пламъците се извисиха и се чу весело пукане.