Моето семейство и други животни

— Не може ли да се направи нещо с тези птици? — попита разгорещено той. — Ще изплашат всичко живо из околността.

— Не и бекасините — отвърна Лесли. — Бекасините се вдигат едва когато почти стъпиш отгоре им.

— Вижда ми се съвсем безполезно да продължаваме — каза Лари. — Все едно, че сме пратили напред духов оркестър.

Той сложи пушката под мишница и ядосано тропна с крак по мостчето. Тогава стана произшествието. Лари беше стигнал до средата на стенещата и разклатена дъска, когато две бекасини, лежали скрити във високата трева при другия край на моста, полетяха като ракети и се стрелнаха към небето. От вълнение Лари забрави особеното си положение, вдигна пушката към рамото си и като едва пазеше равновесие върху люлеещия се мост, стреля и от двете цеви. Пушката изтрещя и ритна, бекасините невредими отлетяха, а Лари с уплашен вик се стовари по гръб в напоителния канал.

— Дръж пушката над главата си!… Дръж я над главата! — крещеше Лесли.

— Не се изправяй, ще потънеш! Не мърдай — пищеше Марго.

Но Лари, легнал по гръб с разперени ръце, бе обзет само от една мисъл: да се измъкне колкото се може по-бързо. Повдигна се и се помъчи да стане на крака, като за ужас на Лесли използва цевта на пушката за опора. Задържа се прав, рядката тиня се разплиска и закипя, пушката изчезна от погледа ни, а Лари хлътна до пояс.

— Погледни какво направи с пушката! — закрещя обезумял Лесли. — Напълни с тиня цевите!

— Какво по дяволите ми оставаше? — озъби се Лари. — Да лежа и да чакам да ме погълне ли? За бога, подай ми ръка!

— Извади пушката! — ядосано каза Лесли.

— Отказвам да спася пушката, щом ти отказваш да ме спасиш! — изкрещя в отговор Лари. — По дяволите, да не съм тюлен! Измъкни ме оттук!

— Ако ми подадеш края на пушката, ще те изтегля, глупако! — викна му Лесли. — Иначе не мога да стигна до тебе!

Лари усилено започна да бърка за пушката и потъна с още няколко инча, преди да я изтегли — запушена с черната и страшно смрадлива тиня.

— Боже господи! Само я погледни! — простена Лесли, докато я бършеше от калта с носната си кърпа. — Само я погледни!

— Няма ли да спреш да опяваш проклетото оръжие и да ме измъкнеш оттук? — попита саркастично Лари. — Или искаш тинята да ме погълне като един Шели56, който се занимава със спорт?

Лесли протегна към него цевта и всички ние задърпахме. Това изглежда не оказа никакво въздействие, защото когато спряхме изтощени, Лари потъна още по-дълбоко.

— Идеята е да ме спасите — подчерта той, задъхвайки се, — а не да прилагате coup de grace57.

— О, престани да дрънкаш и се опитай да се повдигнеш нагоре — каза Лесли.