Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Кралят върви бавно, хванал ме под ръка. Край нас минава красиво момиче и му хвърля сияйна усмивка. Почти мога да почувствам как пламва интересът на Хенри, докато тя прави реверанс, свела светлокосата си глава.
— Изглежда, че всички дами са променили вида на шапчиците си — отбелязва Хенри. — Сестра ми ли донесе тази мода? Какво носят напоследък?
— Това е френската шапчица — казвам. — Вдовстващата кралица на Франция я донесе, когато се върна. Мисля и аз да сменя моята. Тази е много по-лека и по-удобна за носене.
— Тогава и нейна светлост трябва да ги носи — казва той. Притегля ме малко по-плътно. — Добре ли е тя, как мислите? Дали може да имаме късмет този път? Тя ми казва, че е пропуснала месечното си неразположение.
— Много е рано, но се надявам да бъде така — казвам овладяно. — Моля се да е така. И знам, че тя всеки ден се моли да бъде благословена с дете.
— Тогава защо Бог не ни чува? — пита ме той. — След като тя се моли всеки ден, и аз се моля всеки ден, и вие също? А също и половин Англия? Защо Бог би отвърнал лице от съпругата ми и не би ни дарил със син?
Толкова съм ужасена, задето изрича тази мисъл гласно пред мен, докато Томас Улзи е достатъчно близо да ни чуе, че краката ми натежават, сякаш газя в кал. Хенри бавно ме обръща с лице към себе си и стоим неподвижно.
— Не е грешно да задам такъв въпрос — настоява той, настроен по детски предизвикателно. — Не е нелоялно към нейна светлост, която обичам и винаги ще обичам. Не е предизвикателство спрямо Божията воля, следователно не е еретично. Питам само: защо всеки тлъст глупак в някое село може да се сдобие със син, а кралят на Англия не може?
— Може да имате син сега — казвам немощно. — Тя може да носи вашия син точно сега.
— Или може да роди син, който ще умре.
— Не казвайте това!
Той ме стрелва с подозрителен поглед:
— Защо не? Да не би сега да се боите от урочасване? Мислите ли, че тя има лош късмет?
Задавям се с думите си. Този млад мъж ме пита дали вярвам в урочасване, когато знам със сигурност, че родната му майка прокле рода на баща му, и си спомням много ясно как самата аз се молех на колене Бог да накаже Тюдорите за злото, което сториха на мен и близките ми.
— Вярвам в Божията воля — казвам, избягвайки въпроса. — И не може жена, толкова добра, и мила, и набожна като кралицата, да не бъде благословена.
Изглежда, че това не го успокоява, изглежда нещастен, сякаш не съм казала онова, което е очаквал. Не мога да се сетя какво още може да иска да чуе.
— Аз би трябвало да бъда благословен — напомня ми той, сякаш още е разглезено момче в детска стая, която се върти около детинските му желания. — Аз съм този, който би трябвало да е благословен. Не може да е справедливо аз да не мога да се сдобия със син.
Англия
Лятото на 1515 г.
Дворът тръгва на лятно пътуване на запад: кралицата пътува в носилка, за да не се уморява твърде много. Кралят, нетърпелив като момче, става на зазоряване всяка сутрин, за да отиде на лов, и се връща на мястото, където сме отседнали, като крещи, че е гладен като вълк! Умира от глад! Готвачите поднасят голяма закуска по пладне, понякога на ловното поле, където издигат село от палатки, сякаш сме войска на поход.
Томас Улзи пътува с нас, яздейки винаги бяло муле, уподобявайки се на нашия Господ, но скромното му ездитно животно е нагиздено с най-хубавата кожена сбруя в кардиналско червено, каквато Иисус надали би избрал. Свещенослужителят от скромен произход е направил най-големия скок, който един служител на Църквата може да направи, и сега има кардиналска шапка, а навсякъде пред него носят сребърен кръст и пътува, заобиколен от собствена свита в ливреи.
— Най-голямото възможно издигане, освен ако не успее да ги убеди да го направят папа — прошепва кралицата през завесите на носилката си, докато яздя редом с нея.
Разсмивам се, но не мога да не се запитам как би отговорил кардиналът, ако кралят го попита защо Бог не го благославя със син. Един духовник — толкова близо до Рим, толкова начетен, с такъв висок сан в Църквата — със сигурност трябва да има отговор за господаря, издигнал го точно защото може да отговори на всеки негов въпрос. Сигурна съм, че Хенри ще го попита. Сигурна съм, че в отговор той ще каже онова, което Хенри иска да чуе, и наистина се питам какво е то.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Есента на 1515 г.
Най-сетне получаваме вести от Шотландия. Сестрата на краля, вдовстващата кралица Маргарет, е избягала от страната, в чието управление така очевидно се провали, и, съкрушена, се е оттеглила в един северен замък, за да роди момиченце, което ще носи името лейди Маргарет Дъглас. Бог да е на помощ на детето, защото майка ѝ е в изгнание, а баща ѝ е избягал обратно в Шотландия. Вдовстващата кралица ще трябва да продължи на юг, за да се прибере в безопасност при брат си, и кралица Катерина ѝ изпраща всичко, което би могло да ѝ потрябва за пътуването.