С ухо на земята
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Петриков
- Переводчик: Ивайла Радулова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «С ухо на земята». Краткое содержание книги:
Таня млъкна за няколко секунди, през които гледаше ръцете си.
— Тогава не знаех, че ме лъже. Чак когато ти ми каза, разбрах, че вече е била променила завещанието. Ако знаех, нямаше да го направя.
Хари почувства устата си напълно суха.
— Да го направиш ли? Какво да направиш?
Таня махна отчаяно с ръка.
— Разбери ме, Хари, аз взех да си мисля дали това, което тя ми каза за тебе, е вярно. След като тя си отиде, мислих много. Възможността да избираш между мен и парите и да избереш парите беше недопустима за мене. Не можех да повярвам. Толкова силно желаех да живея с теб като твоя съпруга.
— Боже мой, какво искаш да ми кажеш? — пресипнало прозвуча гласът на Хари.
— Беше ужасно лесно — продължи Таня. — Реших да спася нашето бъдеще. Тя ми беше казала, че ще се самоубие. Страдаше и не искаше да живее. Знаех къде е ключът за задната врата.
— Боже Господи! Нима искаш да ми кажеш, че ти си я убила? — Сърцето на Хари се блъскаше неистово в гърдите му.
Тя го погледна с очи като замъглено стъкло.
— Разбира се. Умря бързо. Въобще не се събуди.
Вече излизах от стаята, когато се сетих за огърлицата. Стори ми се толкова ужасно такава красива огърлица да стои в музей. Знаех как да отворя сейфа и го отворих без проблеми. Таня стана и мина през цялата стая, докато Хари я гледаше вцепенен. Отвори едно чекмедже и извади оттам Огърлицата на Есмалди. Занесе я и я пусна на пода до краката на Хари.
— Като си я сложа и се погледна в огледалото — заговори отново Таня, — не виждам себе си, а само нея, с гърбавия й нос и изпитото лице, как ме гледа и подигравателно ми се усмихва. Сгреших, като я взех. Сгреших и като я убих, защото тя беше права за тебе, Хари. Сега те моля да си отиваш. Вземи огърлицата. Надявам се да си щастлив с твоите пари.
Тя излезе от стаята, без да го погледне. Хари я чу как мина по коридора влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.
Беше изгубил представа от колко време седи неподвижен и неспособен да предприеме каквото и да е. Дали да каже на полицията? Знаеше, че някакъв мъж е арестуван по обвинение в убийството на Лайза. Или да остави нещата както са? Дали да не се качи на яхтата, да отплува далече и никога повече да не се завърне в Парадайз Сити? Това му се стори най-доброто разрешение. Имаше толкова много пари, можеше да направи каквото пожелае, да живее, където си поиска.
Хари си представи за миг как Таня се промъква в спалнята на Лайза и стоварва бронзовата статуетка върху беззащитното лице на спящата жена. От тази картина го побиха тръпки. Никога вече нямаше да може да докосне Таня. Но нямаше сили да я предаде на полицията. Не, най-добре беше да продължи да играе ролята на разбит от мъка съпруг, да се качи на яхтата и да отплува надалече от това място. Защо трябва да го е грижа за някакъв си престъпник, рецидивист.
Тъкмо се канеше да става, когато един слънчев лъч се промъкна през процепа на полуспуснатите завеси и се заби в пода, точно там, където беше Огърлицата на Есмалди. Диамантите трепнаха и оживяха като горещи звезди. Целите се обляха в ярка бяла светлина, която заслепи очите на Хари. Той се вгледа в огърлицата и се замисли. В музея ще я сложат под едно стъкло да я изяждат с очи и да зяпат с уста срещу й тълпите досадни туристи. Тя ще бъде страхотна атракция, като се знае, че е принадлежала на най-богатата жена в света, която при това е била жестоко убита. Това бижу беше застраховано за триста и петдесет хиляди долара. Хари се поколеба за момент какво да направи. Колко глупаво бе наистина да даде на музея тази невероятна огърлица. По-добре триста и петдесет хиляди долара. Таня няма да посмее да каже нищо. Най-добре щеше да е да се отърве от огърлицата. Да, разбира се. Щеше да е глупост от негова страна да не си прибере парите от застраховката. Ще хвърли огърлицата в морето и готово. Той се пресегна и я вдигна от пода с несигурна ръка. Не му и мина през ума, че сега притежава двеста милиона и може да купи колкото си иска огърлици, и хубави, и скъпи не по-малко от Огърлицата на Есмалди.
Единственото, за което мислеше в момента, беше това, че имаше възможност да вземе парите от застраховката и щеше да го направи.