С ухо на земята
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Петриков
- Переводчик: Ивайла Радулова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «С ухо на земята». Краткое содержание книги:
Тя се мушна под завивката до него и го прегърна.
— Просто един малък спомен, който да си имам от тебе, Джони — каза нежно Джилда.
Той устоя само няколко секунди на прелъстителната й плът, после я дръпна рязко към себе си.
Капитан Таръл се беше зачел в големия куп рапорти, които го чакаха на бюрото. Часът беше десет и половина и капитанът пиеше третото си за деня кафе, когато в кабинета влезе Стийв Хармас.
— Здрасти, шефе — каза той и седна на един от столовете. — Как върви?
— Търсим белия опел — отговори му Таръл и продължи с усмивка на уста: — Ако щеш, вярвай, но се оказа, че в нашия район има двеста и три регистрирани бели опела и още петнадесет в Агенцията за коли под наем. Ще ни отнеме месеци да проверим всичките.
— Аз мога да ти спестя труда — каза Хармас. — Погледни само списъка на колите под наем. Има ли там един наемател — Полковник Шели?
Таръл го позагледа малко, после вдигна листа със списъка, обходи го с поглед и кимна утвърдително.
— Да. Полковник Шели, вила „Белевю“, наел е бял опел на 27 август.
Щастлива усмивка грейна на лицето на Хармас.
— Става по-топло.
— Белевю — това е къщата на Джак Карсън. Той я дава под наем за хиляда и петстотин долара на месец.
— Нищо чудно тия, дето ги търсим, да са наемателите. Ходих при Фрисби, нашият агент тук, а също и при Хакет. И от двамата взех списък на лицата, които са ги посетили през последните четири седмици. Хармас запали цигара. — И на двата списъка присъстват Полковник и мисис Шели. В твоя списък същите са наели бял опел. Очарован съм от тези съвпадения.
Таръл почеса брадичката си със замислен вид и каза.
— Ще пратя двама от моите хора на мястото да ги наблюдават.
Хармас поклати отрицателно глава.
— По-добре не избързвай, шефе. Ще се обадя на Мадокс. Той познава цялата гилдия крадци на бижута така добре, както ти пръстите на ръката си. Мисис Шели била много пълна. И Фрисби, и Хакет ми казаха, че тя била най-дебелата жена, която някога са виждали. Нека първо чуем какво ще каже Мадокс.
— Обади му се! — Таръл посочи телефона.
След пет минути Хармас успя да се свърже с Мадокс.
— Имам една голяма дебелана между заподозрените — каза Хармас в слушалката. — Ще свърши ли работа? Едра и много, ама много дебела жена, около петдесет и пет годишна, руса. Движи се с един мъж, който се представя като Полковник Шели. Прилича на дърт щъркел, с южняшки дрехи и маниери.
— Това се Лоената Плюска и Джеси Графа — прекъсна го Мадокс. — Ха, ами да. Това е точно в стила на оная дърта крава! Ще ти пратя няколко снимки, Стийв. Чакай самолета в три часа! Добра работа си свършил.
— Нямаме кьораво доказателство обаче — каза Хармас.
— Ами намерете някое! — излая Мадокс и затвори телефона.
Хармас трепна от резкия звук, после остави слушалката и каза на Таръл.
— Познава ги. Ще прати снимките им със самолета в три. — Той предаде цялата информация, която беше чул от Мадокс. — Най-добре да почакаме, докато получим снимките.
— Но дори и със снимките, няма да имаме доказателства — отбеляза Таръл.
— Какво стана с моята идея да се вземат отпечатъци от генератора.
— Чакам резултатите. Там е пълно с всякакви отпечатъци. Пратихме ги във Вашингтон. Очаквам всеки момент да се обадят. — Таръл взе слушалката и набра номера на Хес. — Фред? Има ли новини от Вашингтон?
— Няма, шефе. Казаха, че щом открият нещо, веднага ще се обадят.
Таръл промърмори разбиращо и затвори.
— Налага се да чакаме.
— Хармас бавно се изправи.
— Ще взема да поразгледам вашия град до три часа и като получа снимките, ще дойда отново тук. Така добре ли е?
— Да, става — каза Таръл.
Сутринта на Стийв Хармас мина доста бързо. Той се върна в хотела да си облече банския костюм и слезе на плажа. Обичаше да се отдава на пълна почивка. Ако Мадокс го видеше отнякъде как е полегнал блажено под слънчевия чадър и наблюдава момичетата в оскъдните бански костюми, които се забавляват във водата, ако само зърнеше тази сцена, Мадокс щеше да получи инфаркт. Хармас се чувстваше щастлив. Инстинктът му подсказваше, че съвсем скоро ще разплете този случай, така че не виждаше причини да се напряга. Запозна се и побъбри с една весела русокоса хубавица. После обядваха заедно. Отношенията бяха съвсем платонически, макар че Хармас усети колко лесно биха могли да престанат да бъдат такива. Достатъчен щеше да бъде и съвсем малък намек от негова страна, но тъй като беше покорно верен на своята любима съпруга, той се въздържа да го направи.