С ухо на земята

Той — Феликс Уорън, капитан Таръл и помощник-областния адвокат бяха седнали около обширното бюро на Уорън.

Тази среща се осъществяваше три дни след арестуването на бандата. През това време хората на Таръл бяха работили упорито и сега той беше донесъл на Уорън стегнат и добре обоснован доклад по случая.

Уорън беше масивен оплешивяващ мъжага с воднисти светли очи. След като прочете доклада, той каза едно „м-м“, после го остави със замах на бюрото си и се облегна доволен на креслото.

— В ръцете ни е! — обяви той.

Таръл го погледна въпросително.

— Те са ни в ръцете, що се отнася до обирите на Лоуенстейн и Джаксън, но не и за убийството на г-жа Луис. Господин областен адвокат, винаги съм имал чувството, че тези случаи нямат връзка или поне не са дело на един и същ извършител.

Уорън подскочи като ужилен от пчела и погледна войнствено Таръл.

— Какво искате да кажете с това? Разбира се, че Робинс я е убил! Няма съмнение в това.

— На пръв поглед изглежда така — заобяснява търпеливо Таръл, — но не може да се докаже в съда. Нека погледнем фактите: Робинс е работил при „Райсън“. Той е агресивен, склонен към насилие. Има досие. Но има и алиби. Твърди, че е прекарал тази нощ, в която е убита г-жа Луис, с една жена. Ние я разпитахме. Била заговорила Робинс в ресторанта, за да му поиска огънче, както твърди тя. Каза, че си поговорили, после излезли заедно от ресторанта и според нейните думи, се разделили на паркинга. Но аз съм сигурен, че тя лъже. Налага й се да поддържа версията на Робинс до момента, в който излизат заедно, защото не е глупава и се досеща, че ще намерим поне двадесет свидетели, които са я видели да говори с Робинс в ресторанта. Но никой не я е видял как е потеглила с колата си, така че никой не може да каже дали Робинс е тръгнал с нея или не. Тази жена има лоша репутация. Щом възрастният й съпруг замине за Ню Йорк, което се случвало поне по веднъж всеки месец, тя се хвърляла в леглото с първия срещнат мъж.

Охраненото лице на Уорън стана бледомораво, преди да изригне в креслива тирада, навеждайки се напред през бюрото си.

— Да не сте посмели да говорите такива неща за мисис Хелън Буут! Трябва да ви кажа, че мисис Буут е моя лична приятелка и гадостите, които току-що изрекохте за нея, могат да се смятат за лична клевета, от което можете да изгубите поста си. Дължа да ви съобщя, че мисис Буут е прекрасна жена, и аз бях смаян и засрамен, когато разбрах, че сте пращали ваш човек да й задава такива въпроси. Това е позорен факт и аз съм просто изумен, как човек с вашия опит е могъл дори да допусне мисълта за такова цинично, отвратително алиби. Да, точно така — цинично и освен това недоказано алиби.