С ухо на земята
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Петриков
- Переводчик: Ивайла Радулова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «С ухо на земята». Краткое содержание книги:
Таръл беше объркан. Той знаеше, че Хелън Буут е нимфоманка, но щом е приятелка на областния прокурор, на капитана щеше да му се наложи да изиграе картите си много внимателно.
— Предадох ви само каквото ми е докладвано — каза той, настоявайки кротко на своето.
— Значи това, което ви е докладвано, е гадна лъжа! — извика гърлено Уорън и удари с юмрук по бюрото си. — Погледни тоя тук що за човек е! Жесток и опасен! Излежавал е присъда за нападение над полицай. Женкар! Касоразбивач! Аз ще го осъдя за това убийство, дори и това да е последното, което ще направя.
— Но как? — попита Таръл. — Ако го бяхме хванали с Огърлицата на Есмалди, щяхме да имаме доказателство, но тя е изчезнала. Проверили сме всеки банков сейф в града, проверихме навсякъде — огърлицата я няма.
— Не ме интересува огърлицата — каза Уорън. — Може да я е пратил по пощата. Навсякъде може да е. Мисис Луис се е съпротивлявала. От какво друго може да са тези драскотини по ръцете му. Той се е опитал да изгори ризата, но вашите хора са намерили достатъчно остатъци, за да се докаже, че кръвната група съвпада с тази на мисис Луис.
— Но съвпада и с неговата собствена — отбеляза Таръл.
Уорън се облегна в креслото си и погледна накриво Таръл. Изкривеният му поглед беше изпитателен и враждебен.
— Ти да не би да се трудиш да оправдаеш тоя мръсник, Таръл? Като те слушам, така ми се струва.
Таръл беше твърде опитен, за да се притесни от такава забележка, но все пак си отправи наум предупреждение, че трябва да действа внимателно.
— Не. Но ви предупреждавам, господин Областен прокурор, че с доказателствата, които имаме против Робинс, няма да успеем да подкрепим пред съда едно обвинение в убийство.
Уорън погали брадичката си със своята месеста, розова ръка и се усмихна. Това беше една зловеща усмивка.
— Това е ваше мнение. Трябва да ви напомня, че аз отговарям за това дело. Аз ще го докажа. Искам да разпитам тази жена… Плюската. Още сега. Доведете я тук в кабинета ми.
След малко повече от половин час една полицайка с издължено и остро лице въведе Марта в импозантния кабинет на Уорън. Той щракна с пръсти на полицайката и я прати да изчака навън.
Когато тя излезе, Уорън се обърна към Марта, която стоеше пред него и се тресеше като огромно желе. Имаше червени кръгове около очите от продължителен плач и беше гладна като вълк. Трите дена, които беше прекарала в килията, карайки само на отвратителната затворническа храна, я бяха деморализирали повече от всичко друго.
Уорън я огледа внимателно. Той мразеше дебелите жени. Марта му се стори направо противна за гледане, но той си сложи великолепната усмивка, която ползваше в съдебната зала, и й посочи любезно стол.
— Госпожа Плюска? Седнете.
Той си взе една пура от кутия, направена от кедрово дърво и отряза края й със златен резец за пури.
Марта се строполи на стола. Малките й блестящи от сълзи очи шареха наоколо като очите на мишка, хваната в капан.
Като си запали пурата, Уорън каза:
— Разгледах вашето досие — той потупа лекичко някакви листове пред себе си само с един пръст, чийто нокът беше красиво оформен. — Пет години за обир на бижута. А сега и това… — Той се облегна назад и погледна изпитателно Марта. — Госпожо Плюска, трябва да ви кажа, че съдът ще бъде много повлиян от вашето досие. Аз мога да поискам за вас присъда от десет години.
Уорън издуха едно миризливо тютюнево облаче, което го обгърна като нежна пелена.
— Но аз мога да повлияя на съда да бъде по-снизходителен към вас. — Той посочи Марта със върха на пурата си. — Когато са ви арестували, вие сте казала, че Робинс е убил г-жа Луис. Честно казано, това е единственото, което ме интересува. Искам да осъдя този мъж за това убийство. Ако сте готова да свидетелствате против него, мога да ви обещая, че ще получите тригодишна присъда, вместо десетгодишна, която е реалната. Разбира се, решението ще си вземете сама. Готова ли сте да станете свидетел на обвинението?
Марта не се поколеба и миг.
— Да.
Стийв Хармас влезе в стаята на Пати Шоу, влачейки крака, и й се усмихна лъчезарно.
— Какво ще кажеш за тена ми, маце? Ако не бях този стабилен, женен мъж, който съм, щях да се хвърля и да те разцелувам.
— Радвам се, че би го направил — каза Пати, — но ако много ти се целува, влез в бърлогата и разцелувай мечката. — Тя извъртя красивите си очи по посока на кабинета.