С ухо на земята

— Но ти ми обеща, че ако си свободен, ще се ожениш за мене.

Прииска му се да й изкрещи в лицето: „Нима си мислиш, че ти или коя да е друга жена си заслужава такава жертва — двеста милиона долара! Толкова ли си глупава?“ Хари се овладя и не каза нищо.

Таня не откъсваше поглед от него. Две едри сълзи се търколиха по гладките й копринени страни.

— Тя ме предупреждаваше… Но аз не й повярвах.

— Гласът й звучеше несигурно.

Хари настръхна. Кръвта му се смрази за миг.

— Какво говориш? Тя? Кого имаш предвид?

Таня избърса леко сълзите си само с един пръст.

— Таня! Какво криеш? — Хари скочи на крака и застана до нея. — Престани, моля те! Аз те обичам. Имам нужда от теб. Желая те силно. Защо се държиш по този начин?

Тя вдигна черните си блестящи очи към него и Хари беше поразен от бездънното отчаяние в тези блестящи черни очи.

— Ти не знаеш какво е любов. Тя ми каза за това, предупреди ме.

Хари вдигна и разтърси ръце, изразявайки раздразнението си. После се върна и седна обратно на стола.

— Да не си се побъркала? — Гласът му беше станал рязък и ядосан. — Тя, тя! За кого, по дяволите, ми говориш?

— За твоята съпруга — каза спокойно Таня.

Кръвта нахлу буйно в главата на Хари.

— Но как така? — Той се облегна на стола си, с ръце на коленете и изкривено от гняв лице.

— Тя знаеше за нас, Хари. — Таня притискаше силно гърба си в облегалката и гледаше надолу към треперещите си ръце. — Тя беше наела човек да те следи. Всеки път, когато сме се срещали в ресторанта или тук, той я е информирал. Онази сутрин, преди да заминеш за Фриско, тя дойде при мене.

Хари се отпусна на стола си безкрайно заинтригуван.

— Лайза дойде при тебе?

— Да. Нейният шофьор, японецът, буташе количката й. Дойде в ресторанта и говорихме в уединеното салонче, където се срещаме двамата с тебе. Каза ми, че знаела за нашата връзка. Знаеше, че си излизал през нощта, за да се срещаш с мене. Знаеше всичко за нас. Толкова се разтревожих за тебе. Помислих си, че ще стана причина тя да се разведе с теб и ти ще загубиш всичките й пари. Не знаех какво да й кажа, но се оказа, че нямало причини да се страхувам за това! Тя ми каза, че никога няма да те притежавам истински. Седеше в своя инвалиден стол и ме гледаше втренчено. Тогава ми каза: „Ти не познаваш моя съпруг така добре, както аз. Той никога не ме е обичал. Той е неспособен да обича. Всъщност обича само парите“.

— Не вярвам и дума от това — каза Хари. Лицето му беше станало бяло като платно. — Измисляш си всичко това!

Таня изтри още една сълза от бузата си с обратното на ръката.

— Моля те, изслушай ме и ми вярвай. Жена ти седеше срещу мен, с онова нейно измъчено, грозно лице, и ме пронизваше с гневния си поглед. После ми каза, че смятала да се самоубие, защото не можела да издържа пламъка, който я изгарял отвътре. Точно така каза: пламък, който я изгарял отвътре. Щом не можела да прави секс с тебе, не искала да живее повече. Аз можех да я разбера и дори ми стана жал за нея, но тя не искаше съчувствие. Тя ме мразеше. „Никога няма да се ожениш за него, жълта курво“. Така ми каза. „Аз ще променя завещанието си така, че той няма да получи нищо, ако се ожени за тебе. И доколкото го познавам, той няма да го направи“.