С ухо на земята
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Петриков
- Переводчик: Ивайла Радулова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «С ухо на земята». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита спокойно Джони.
Добивайки кураж от поведението на Джони, Хенри се обади:
— Има някаква грешка. Тези господа са от полицията. — Той ги посочи с костеливата си, старческа ръка.
— Вие сте Джони Робинс? — попита Таръл и стана.
— Да, така се казвам — отговори Джони с тих и спокоен глас.
— Имаме сериозни причини да смятаме, че вие лично, както и останалите тук, сте замесени в обирите на бижута в домовете на Джаксън и Лоуенстейн, а също и в убийството на мисис Луис. Имаме разрешение за обиск. Имате ли да кажете нещо.
Джони отиде и взе хавлиената кърпа, която беше прехвърлена на гърба на един стол и започна да попива водата от тялото си.
— Нямам представа за какво говорите. Както каза Полковника, сигурно имате някаква грешка.
Таръл погледна Джилда, която стоеше вцепенена, с бяло като тебешир лице.
— Вие имате ли да кажете нещо?
Джилда се опита с всички сили да овладее паниката си.
— Н-не.
Хес излезе на терасата, идвайки от вътрешността на вилата. Триумфален блясък светеше в суровите му очи. Посочи Джони с дебелия си показалец.
— Твоята стая ли е третата отляво по коридора?
Студена пот изби по гърба на Джони.
— Да. И какво?
— Ела с мене. Искам нещо да ти покажа.
Вече не като преди, а притеснен и малко изплашен, Джони тръгна след Хес. Прекосиха голямата всекидневна, минаха по коридора и влязоха в неговата спалня.
— Оставих я, както я намерих — каза Хес. — Сега ще кажеш, че никога не си я виждал.
Един полицай с волево изражение на лицето държеше едно от саката на Джони и извади от джоба му троен наниз перли.
— Ваша ли е? — излая Хес.
Джони гледаше втренчено огърлицата и кръвта се отдръпваше от лицето му. Съвсем беше забравил за нея. Беше я взел от Аби като глоба за нечестния бизнес и я държеше, както каза на Марта, за черни дни. Той се възстанови бързо от шока, но все пак недостатъчно бързо. Хес го наблюдаваше внимателно и забеляза как лицето му пребледня рязко, преди отново да стане безизразно и спокойно.
— Не знам нищо за това — каза Джони, осъзнавайки ясно, че гласът му звучи дрезгаво. Той си прочисти гърлото и продължи. — Вие сте ми я подхвърлили.
— Кажи това на съдията! — подигравателно рече Хес. — Загази яко, копеленце такова!
Сега Джони се беше съвзел напълно, но разбираше, че е малко късно.
— Нагласили сте всичко това — каза той. — Подхвърлили сте ми я, защото не можете да докажете по друг начин.
— Да видим какво ще каже Плюската — каза Хес, взе перлената огърлица от полицая, мина покрай Джони и отиде на терасата. Пусна огърлицата на масичката пред Марта.
— Виж това тук — каза той. — Така. Знаем, че не си я убила ти. Но ако не се изясни всичко, ако не си напълно чиста, ще изпереш пешкира за съучастничество и ще влезеш на топло за много, много дълго време.
Марта позна огърлицата. Дебелото й лице се разтресе като пача.
— Той го направи. Тоя кръвожаден кучи син! — извика истерично тя. — Аз не знаех нищо. Той се опита да ни измами. Отишъл е там, убил я е и е взел Огърлицата на Есмалди. Ние не знаехме нищо! Кълна се!
— Престани! — изкрещя Джилда и се спусна към нея. — Престани! Ужасна бабичка! Той не го е направил!
Двама полицаи я задържаха от двете страни.
Джони излезе на терасата. Ридаейки, Джилда се опита да отиде при него, но не й позволиха.
— О, Джони, Джони! Знаех си аз!
Марта и Хенри влязоха в първата полицейска кола. Джилда, която все още плачеше, влезе във втората, с нея беше и Фло — слугинята. Джони, с белезници на ръцете, заедно с Хес бяха в третата.
Марта цяла се тресеше, сложи ръка между дланта и лакътя на Хенри за опора. Хенри помръдна устни едва-едва.
— Носиш ли онова хапче?
Марта поклати отрицателно глава. Хенри повдигна рамене и избута ръката й. Той внезапно се усъмни дали, ако тя все пак носеше хапчето, той щеше да го изпие. Вероятно не. Беше нужна много смелост да сложиш така хладнокръвно край на живота си, а на неговата възраст Хенри вече не беше много смел.