Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Очите на Стив почти изскочиха. Той оголи зъби и отвори широко уста, за да извика от болка.
Но не извика, а припадна.
Изкачил се над нормалния обхват на арбалетите на мютите, Гас Уайт включи радиостанцията и се опита да се свърже с Фазети и Нейлър. Резултатът беше оглушителна тишина. Гас кръжеше на височина две хиляди и петстотин фута над гората и не можеше да види никаква следа от напалмовия удар върху огромния червен покров от листа долу. Изключи двигателя и прелетя над площта с няколко ниски безмоторни плъзгалия, като загуби хиляда и петстотин фута височина, после полетя хоризонтално. Накрая зърна някакво парцаливо синьо парче, вгледа се по-внимателно и видя, че това са останки от два планера върху клоните на едно високо дърво. Обади се на „Дамата“, докладва за успешното бомбардиране на нивите, след това предаде лошите новини: падането на Стив и останките от планерите на Нейлър и Фазети.
Отговорът от ешелона беше кратък и сдържан.
— Прието, Блу Седем. Връщай се в базата. Край.
От стръмния склон, където се бяха събрали оцелелите мечки М’Кол, Мистър Сноу гледаше черния пушек над посевите. Високо над него един самотен стрелолист се плъзна тихо на запад. Мистър Сноу го погледна със смесица от предпазливост, завист и студена омраза. Много му се искаше да може да обърка мозъка на облачния воин и да го накара да падне право надолу, но беше изчерпал магическите си възможности. Щяха да минат няколко дни, може би дори седмици преди отново да може да призове силите на земята. Надяваше се да е по-дълго, защото това беше мъчение, което не го привличаше.
С почти двеста и петдесет убити и умиращи воини около желязната змия плюс онези, убити по-рано от облачните воини, бойната сила на племето беше намалена с повече от една трета. Макар и сериозно отслабени, М’Колите бяха все още по-многобройни от много съседни племена, но друго мащабно нападение на желязната змия беше немислимо. Трябваше да се помисли за съюзници. Мистър Сноу не харесваше перспективата за безкрайни преговори. Ех, ако дойдеше Талисмана! Засега обаче можеха да направят едно: да се отправят към планините. Трябваше да намерят сигурен, защитен подслон, където да лекуват ранените, да възстановят разколебаната увереност на мечките и да намерят нови източници на храна, с която да посрещнат Бялата смърт.
Две вълчици пратенички дотичаха при Мистър Сноу една подир друга. Едната беше изпратена от малък ариергард, който беше останал да види желязната змия. Тя докладва, че змията е разкъсана на две. Опашката беше станала нова глава; половината от тялото беше изпълзяло от реката и се беше насочило към стръмния склон, изпускайки облаци изгарящ бял дъх. Дийп-Пърпъл, другата вълчица, изпратена от Кадилак, донесе новината, че посевите са почти напълно унищожени от огъня. Имаше и второ съобщение за Мистър Сноу от Кадилак. Облачният воин, за когото бяха говорили Небесните гласове, му беше в ръцете.
Гас Уайт стигна реката и видя, че задният команден и тяговите фургони плюс девет от другите са освободени и изкарани на източния бряг, откъдето оръдията можеха да контролират заобикалящата ги околност. Видя и хората на Барбър да работят около предните пет фургона. Те все още лежаха напреко на речното корито, но вече не бяха наклонени. Когато прелетя над тях, неколцина от работната група му махнаха.
Гас се свърза с контрола на полетите, получи разрешение за кацане и кацна на подемника. Посрещна го командващият въздушните сили Бакстър. Гас се измъкна от кабината, отдаде чест и после попита:
— И шефът ли се прехвърли, сър?
— Не — отвърна Бакстър. — Той е навън, помага на момчетата.
Отидоха в командната стая на командирския фургон и Гас докладва: описа успешния удар върху посевите и обясни как пушката му е заяла в критичния момент, когато Стив е бил ударен и свален.
— Значи го остави в горящата нива. — В гласа на Бакстър нямаше никаква следа от укор.
— Нямах избор, сър — каза Стив. — Долу гъмжеше от врагове, а без пушката…
— Да, разбира се…
— Мислех, че ще мога да извикам Фазети и Нейлър да ме прикриват…
— Но не можа да ги съживиш.
— Тъй вярно, сър.
— Брикман беше ли жив, когато напусна?
— Полумъртъв.
— Добре. Ще го отпишем. — Бакстър нанесе в електронния си бележник срещу името на Брикман: СВ/ВТ/ ТНВ. — Свален на вражеска територия. Тялото не е върнато. Добави датата и приключи със съдбата на Брикман С.Р. в паметта на бележника.