Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Кадилак стреля. Стрелата излетя с ужасяваща скорост, прониза горната част на вдигнатата дясна ръка на Стив, заби се в шлема му под ъгъл над ухото, удари черепа и спря. Върхът се подаваше от темето. Зашеметен от силата на удара, Стив загуби контрол върху планера…
В участък 18, галерия 3 на ниво 1 на вътрешния щат У на Гранд Сентрал Роз Брикман, която през целия ден беше изпълнена с лошо предчувствие се опита да заличи още един смущаващ образ на кръв, разкъсани тела и пламъци, заплашващ да я погълне. Тази битка беше обречена. Тя почувства силен удар по главата и в същия момент изпепеляваща болка в горната част на дясната й ръка изтръгна от устата й неволен писък. Стреснатите й колеги я загледаха как скача от мястото си пред един електронен микроскоп със свита дясна ръка и посяга към главата си. Роз се олюля, очите й се подбелиха, после изгуби съзнание и се стовари на пода преди някой да може да я хване.
Извиканият от съседния кабинет дежурен медицински инструктор на класа установи, че Роз има плитка рана на черепа, и предположи, че я е получила при падането на пода. Не можеше обаче да даде обяснение за загубата на кръв — когато свалиха лабораторната й манта, видяха дълбока рана в горната част на ръката.
Кадилак безстрастно наблюдаваше как стрелолистът се завъртя по спирала и падна по средата на горящата нива. Петстотин фута над нея Гас Уайт все още се опитваше да оправи пушката си, ругаеше през стиснати зъби, дърпаше заялия затвор, но не можеше да го освободи. Сега нямаше с какво да стреля — освен с въздушния пистолет, който беше част от екипировката му за оцеляване. Гас знаеше, че това означава да остави Стив в беда, но с мютския стрелец някъде под него всеки момент имаше опасност някоя стрела да мине през задника му. Пък и Стив сигурно вече беше мъртъв.
Без да знае, че Кадилак е изстрелял последната си стрела, Гас направи бърза маневра над нивата да прецени положението на Стив.
— Блу Седем на Блу Три. Обади се. Край.
След миг тишина Стив се появи в ефира:
— Блу Три, ударен съм. Можеш ли да ме прикриваш?
— Няма начин, приятел — каза Гас. — Пушката ми е неизползваема. Единственото нещо, с което мога да ги ударя, са чифт мръсни чорапи, но не мога да си сваля обувките. Как стана, та онзи идиот те уцели с арбалета?
Дълга въздишка предшества отговора.
— Не можах да стигна пушката си.
— Неприятна работа — каза Гас. — Лошо ли си ударен?
— Да, но… доколкото мога да кажа, не е, хм… нещо, което Кийвър да не може да оправи.
Кийвър беше хирургът, който ръководеше медицинския екип на „Дамата“.
Гас направи голям кръг над горящата нива.
— Добре, слушай… остани там, приятел. Аз отивам за помощ.
Стив видя как Гас люшна крилата в поздрав, после се издигна и полетя към гората. Шокът от удара на стрелата беше започнал да преминава и Стив все по-силно чувстваше болката в дясната си ръка. Беше му трудно да диша. Лежеше на лявата си страна с извит под необичаен ъгъл ляв крак сред разбитите останки от кабината.
Успя да свали коланите, въпреки че му бе трудно да движи лявата си ръка заради острата болка в рамото. От раната на главата му течеше кръв — стичаше се по лицето и врата му. Успя да вдигне лявата си ръка достатъчно високо да вдигне забралото, но само до половина. Движението му беше блокирано от прикованата дясна ръка. Той започна да се бори с каишките на шлема под брадичката. Ако можеше по някакъв начин да свали шлема…
Спря за момент задъхан, мъчеше се да не заплаче от болка. Всичко щеше да се оправи. Гас щеше да се върне с Фазети и Нейлър. Щеше да се върне и…
Когато стана ясно, че оцелелият облачен воин е подвил опашка и е избягал, Кадилак и няколко от вълчиците се хвърлиха в горящата нива да спасят още от вълчетата и мечетата М’Кол.
На ръба на припадъка Стив видя един мют с прави крайници да тича покрай него, без да го погледне. Мисълта, че ще бъде оставен да изгори жив, го изпълни с ужас. Вече чувстваше топлите вълни от приближаващите пламъци и беше започнал да се задушава от парливия пушек, който се носеше над него.
Кадилак мина покрай разбития стрелолист с група опърлени, изцапани от пушека деца. Те спряха и погледнаха хванатия като в капан облачен воин с безизразни лица.