Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Децата, ръководителите на техните групи и вълчиците заеха определените им позиции; някои около края на нивите, други на стратегически места вътре в тях. Най-малките тичаха от група до група и носеха камъни, които да се хвърлят срещу нападателите. Настроението беше предизвикателно перчене, смесено с мрачно предчувствие — не от страх от облачните воини, а от тревога как ще се справят.
Една млада вълчица посочи с пръст във въздуха и извика на Кадилак:
— Виж! Идват!
Кадилак се обърна и видя стрелолистите да кръжат над планините на изток; видя слънцето да се отразява от изящните им крила. А после те се спуснаха…
Обхванати от вълнение, Стив Брикман и Гас Уайт връхлетяха от планините и се спуснаха над нивите. Гас пусна един димен бидон да провери силата и посоката на вятъра; Стив разучи плана на нивите — опитваше се да определи най-доброто място, където да пусне напалма, за да нанесе максимални щети. Посрещна ги издигаща се преграда от летящи към тях оръжия. Повечето от хвърлените с ръка не ги стигнаха; други, хвърлени с прашки, се блъскаха шумно в кабините или думкаха по опънатата тъкан на крилата, без да причинят повреда. Един камък удари болезнено Гас Уайт по врата и той изграчи:
— Копелета!
При първото си прелитане ниско над нивите Стив видя, че враговете са всъщност невъоръжени хлапета, които въпреки предизвикателния си вид не представляваха заплаха. От друга страна, ако не се преместеха от сегашното си положение сред оранжевите ниви, имаше голяма възможност да бъдат опечени, когато той и Гас хвърлеха напалмовите бомби.
Стив предаде наблюдението си на Гас по радиото и предложи първо да се опитат да изплашат децата и да ги изгонят от нивите.
Гас отговори раздразнено и язвително:
— Това не са деца, приятел. Това са мънички врагове, които ще пораснат и ще станат големи гадни врагове. Длъжни сме да ги спрем сега, докато имаме възможност. Както казваше моят стар настойник: „Нищо не мирише по-хубаво от изпечен южен мют“. — Гас нададе боен вик, обърна се бързо през крило и пусна запалителни бомби по посока на вятъра в ъгъла на мютските ниви.
Стив закръжи поразен от неочаквано обзелото го нежелание да убива. Обхванаха го необясними, противоречиви емоции, докато наблюдаваше малките деца да бягат от разпространяващите се пламъци. Други падаха безразборно, когато Гас започна да ги избива със залпове от въздушната си пушка.
Стив преглътна тежко, възстанови обичайния си железен самоконтрол, насочи се обратно към целевата площ и пусна собствения си товар напалм в дъга пред бягащите деца да им отреже пътя за спасение.
— Пази се! — извика Гас по радиото. — Един от тия долу има арбалет! За малко да ме улучи, кучият му син!
Стив отвори широко дросела, полетя рязко нагоре и се заоглежда за стрелеца.
Кадилак се наруга, задето беше изпуснал облачния воин, хвърли арбалета и затича към горящата нива да спаси група обхванати от паника деца. Заслепени от въртящите се облаци пушек и обгорени от ужасната топлина, те вече не бяха наперени, а парализирани от страх. Кадилак успя да потуши лепкавия огън по телата им и ги подкара през високата до кръста царевица. Въпреки усилията му няколко деца бяха застреляни от кръжащите облачни воини, преди да им намери укритие. Обхванат от ужасна ярост и забравил за куршумите, които жужаха край него като разлютени комари, Кадилак изтича при хвърления си арбалет, вдигна го и със сила, родена от яростта и отчаянието му, с едно бързо, силно движение натегна тетивата. После с треперещи пръсти бръкна в колчана на колана си и извади последната останала стрела.
По средата на един остър завой Гас Уайт видя под дясното си крило Кадилак да зарежда арбалета. Вдигна пушката до рамото си, насочи червената точка на оптическия мерник в гърдите на Кадилак и натисна спусъка. Нищо. Пушката му засече. Гас избълва няколко ругатни и започна да прави бързи маневри като покойната Джоди Казан.
Стив чу проклятията на Гас; последва съобщение за засяклата му пушка и местоположението на мютския стрелец. Жизненоважните подробности влязоха в ушите му, докато летеше точно в обратна посока. Обърна се в седалката, видя Кадилак и вкара планера в остър завой надясно. Последните цели, по които беше стрелял, изискваха да завърти пушката, която висеше над главата му в лявата страна на кабината, наляво. Той се пресегна и хвана приклада да наведе станока и да опре приклада на рамото си, като в същото време направи вираж и се насочи към целта.