Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив протегна лявата си ръка към тях с изпълнен с болка жест на молба.
— Помогнете ми — изпъшка той. — Моля…
Мютът с правите крайници го погледна за миг, после забута мълчаливите деца настрани.
Стив ги наруга. Копелета! Шибани изроди с бучки по главите. Мислите му се върнаха към собственото му положение. Какъв нелеп край на всичките му амбициозни надежди! И какъв глупав начин да загине — изпечен на огън, който лично беше запалил! Иронията на ситуацията не му убегна. Той се хвана отчаяно за надеждата, че не всичко е изгубено. Не можеше да вярва на онзи страхлив кучи син Гас, но ако той наистина успееше да оправи пушката си, може би щеше да се върне с Фазети и Нейлър. Единственото, което се искаше, беше някой с достатъчно куршуми да кацне и да го вдигне, а другите двама да го прикриват. Скайхокът можеше да носи един пътник. Това означаваше полет върху външните бомбодържатели, но той беше готов да поеме този риск, ако…
Удари го изгаряща топла вълна. Стив едва можеше да помръдне глава. Изви тялото си и успя да се премести няколко сантиметра. Остра болка прободе гърдите му. Погледна наляво през полувдигнатото забрало и видя, че пламъците са започнали да поглъщат царевицата около дясното крило на планера. Платът запуши. Като пренебрегна болката в ръцете си, Стив задърпа пушката — искаше да се застреля преди пламъците да стигнат до него. Усилията му бяха напразни — не можеше да стисне пушката достатъчно здраво, за да я освободи от станока.
Направи няколко болезнени вдишвания и с нарастващо отчаяние опита отново. После отнякъде се появи мютът с правите крайници и две млади уродливи същества.
По команда на някакъв вътрешен глас Кадилак се наведе и отвори тъмния шлем на главата на падналия облачен воин. Лицето под него беше обляно в кръв. Кадилак внимателно го разгледа. Приличаше на мъжа, открит му от виждащия камък.
Надеждите на Стив започнаха да нарастват. Той не беше забравил ужасните разкази на Логан Лошата новина, но просто се беше хванал за напълно нелогичната надежда, че нещо ще го спаси. Ако можеше да излезе от тази нива…
Мютът с правите крайници се отдръпна със сумтене и надеждите на Стив рязко спаднаха — мютът насочи вниманието си към въздушната пушка. Издърпа я, вдигна я, отключи заключващия механизъм и успя да я свали от станока. Със замъглено зрение Стив видя как мютът предпазливо огледа оръжието, сложи пръст на спусъка, после погледна барабана. Стив издаде хлипащ, изпълнен с болка смях. „О, Кълъбмъс, що за глупав свят! Да ме свали един идиот, който ще ме остави да изгоря тук, защото не знае как да ме застреля…“
Мютът подаде пушката на младото същество отдясно — цялата му глава беше на бучки. Момчето я притисна гордо до гърдите си с поставен предпазител, с цеви, насочени надолу. Другите двама мюти излязоха от зрителното поле на Стив и задърпаха планера далеч от пламъците. От движението Стив се обърна като парцалена кукла и изохка от болка. Мютът с правите крайници се наведе над него, стиснал нож в зъбите си.
„О, по дяволите, да, разбира се“ — помисли си Стив, като си спомни разговорите с Казан. Арбалетите и стрелите не достигат. Този иска да си вземе стрелата и затова… затова ще ми отсече ръката. Стив гледаше на тази перспектива със странно безразличие. Времето, изглежда, се беше забавило. Пулсиращата в тялото му болка вече бе толкова силна, че беше надминала способността му да реагира. Нервните му окончания бяха претоварени. Вече нищо нямаше значение…
Мютите завъртяха стрелолиста така, че крилата му да са между тях и пламъците, но въпреки това те бяха опасно близко до огъня. Кадилак хвана ножа и мушна върха му между каишките под брадичката на шлема на облачния воин. Той потрепери, когато острието докосна гърлото му. Кадилак сряза каишките и бавно освободи шлема и ръката, прикована към него. Подгизналата от кръв глава на воина се отпусна върху лявото му рамо; изпод полуотворените клепачи гледаха изцъклени очи. Кадилак обмисли проблема със стрелата — беше се забила здраво през шлема на две места. Самият шлем беше изработен от странен материал, като полирана кост, върху който ножът почти не оставяше следа. Кадилак кимна на Три-Сон и му каза да държи дясната ръка на облачния воин. Три-Сон коленичи и хвана ръката от двете страни на стрелата. Стиснал шлема здраво с две ръце, Кадилак запъна крак в гърдите на облачния воин, дръпна силно и измъкна стрелата от ръката му. Не излезе лесно.