Кралица на сенките

Дългите ù боси крака, осеяни с белези с всевъзможни размери и форми, бяха преметнати през една от валчестите му странични облегалки. Беше отпуснала глава назад върху меката тапицерия, а дългата до раменете ù златиста коса, чиито краища още носеха червеникавокафявия оттенък на наскоро отмита евтина боя, бе разпиляна по лицето ù. Дремеше с леко отворена уста, облечена във възголяма бяла риза и чифт мъжки гащета. Невредима. Жива.

В първия момент остана без дъх.

Елин.

Оформи с устни името ù.

Сякаш чула безгласната дума, Елин отвори очи и стрелна буден поглед към вратата и стаята отвъд нея, а после огледа и спалнята за следа от опасност. Накрая – накрая погледна към него и застина на място, докато полъхът откъм отворения прозорец развяваше леко косата ù.

Възглавницата под лицето му се беше овлажнила.

Тя просто протегна крака като котка и рече:

– В случай че те интересува, готова съм да приема благодарностите ти за нечувания си подвиг.

Едион не можа да удържи сълзите си, но пророни дрезгаво:

– Напомни ми да не те ядосвам.

Усмивка подръпна крайчетата на устните ù и очите ù – техните очи – просветнаха.

– Здравей, Едион.

Като чу името си от нейната уста, нещо в него се пречупи и той затвори очи, разтърсен до болка от сълзите, напиращи да бликнат изпод клепачите му. Когато се овладя, изграчи сипкаво:

– Благодаря ти за нечувания подвиг. Предлагам повече никога да не се впускаме в подобни приключения.

Тя изсумтя. Очите ù изглеждаха обточени със сребро.

– Точно такъв си те представях.

Нещо в усмивката ù му подсказа, че знаеше – Рен или Каол ù бяха разказали за него, за това, че го наричаха Курвата на Адарлан, за Гибелния легион. Ето защо не му оставаше да каже друго, освен:

– Ти си малко по-висока, отколкото си те представях, но никой не е съвършен.

– Цяло чудо е, че кралят се е стърпял да не те екзекутира още преди вчерашната церемония.

– Кажи ми, че е по-разлютен от всяка земна твар.

– Ако се заслушаш, ще чуеш гневните му крясъци от двореца.

Едион прихна в смях и раната го заболя. После я огледа от глава до пети и усмивката му бавно посърна.

– Ще удуша Рен и капитана, задето са те оставили да ме спасяваш сама.

– Ето, започва се. – Тя вдигна поглед към тавана и въздъхна шумно. – Само минута приятен разговор и пак се заемаш с териториалните елфически измишльотини.

– Отпуснах ти тридесет секунди отгоре.

Устата ù се кривна на една страна.

– А аз си мислех, че ще издържиш десет.

Той се засмя пак, осъзнавайки, че досега бе обичал просто спомена за нея, принцесата, която му бяха отнели. Но жената, кралицата – последната частица от семейството му...

– Струвало си е – отвърна той с помръкваща усмивка. – Толкова години те чаках.

Е, струвало си е.

Проумя го още като я видя пред платформата за екзекуции, дръзка, свирепа и необуздана.

– Май лечебната отвара говори вместо теб – отбеляза тя, но избърса очи с подскачащ от емоции гръклян. После спусна крака на пода. – Каол ме предупреди, че обикновено си по-зъл и от мен.