Кралица на сенките

Несрин почука с пръст по дървената маса, която бе захабена по такъв приятен начин, сякаш месенето на хиляди хлябове я бе загладило.

– Защо идваш тук?

– За да се разсея. – В тъмните ù очи просветна подозрение и той побърза да добави: – Не за това.

Тя дори не се изчерви, макар че собствените му бузи пламнаха. Ако му предложеше, навярно щеше да се съгласи. А това го караше да се срамува от себе си.

– Добре дошъл си тук – рече Несрин, – но ми се струва, че приятелите ти в онази квартира, или поне генералът, ще са по-добра компания.

– А дали са ми приятели?

– Двамата с Нейно Величество се държите като всичко друго, но не и като приятели.

– Трудно е без доверие помежду ни.

– Все пак ти си човекът, който отиде при Аробин зад гърба ù, въпреки че тя те предупреди да не го правиш.

– И той се оказа прав – отбеляза Каол. – Увери ме, че ще обещае да не докосва Дориан, но ще стори точно обратното.

Каол щеше да е благодарен на Несрин до гроб за предупредителната ù стрела.

Тя поклати глава и тъмната ù коса проблесна на светлината.

– Да си представим за момент, че Елин е права. Че Дориан вече не е същият.

Какво трябва да направим?

– Не е права.

– Говоря хипотетично...

Той блъсна с юмрук по масата и чашата му с вода подскочи във въздуха.

– Не е права!

Несрин сви устни, но очите ù поомекнаха.

– Защо?

Той потри лицето си.

– Защото в такъв случай всичко ще е било напразно. Всичко случило се... ще е било напразно. Едва ли ще разбереш.

– Така ли смяташ? – Леденостуден въпрос. – Мислиш, че не разбирам какво е заложено? Не ме е грижа за принца ти, не и колкото теб те е грижа за него.

Интересува ме единствено ролята му в бъдещето на кралството ни, на народа ни и семейството ми. Няма да допусна поредната чистка на преселници. Не искам децата на сестра ми да се прибират отново с разбити носове заради чуждата си кръв. Ти ме увери, че Дориан ще оправи света, ще го превърне в по-добро място.

Но ако него вече го няма, ако днес сме допуснали грешка, оставяйки го жив, ще намеря друг начин да постигна бъдещето, към което се стремя. И друг, и друг, ако се наложи. Ще се изправям на крака, колкото и пъти да ме повалят онези касапи.

Не беше чувал толкова думи от устата ù наведнъж и дори не предполагаше, че има сестра. И племенници.

– Спри да се самосъжаляваш – продължи Несрин. – Следвай плана си, но винаги имай и резервен. Приспособявай се към обстоятелствата.

Устата му пресъхна.

– Посягали ли са ти заради произхода ти?

Несрин обърна ледено лице към бумтящия огън в камината.

– Влязох в градската стража, защото никой от униформените не ми се притече на помощ, когато един ден съучениците ми решиха да ме замерят с камъни.

Никой, колкото и да пищях. – Тя обърна очи към него. – Дориан Хавилиард ни предлага по-светло бъдеще, но и ние носим отговорност за него. С постъпките и действията си.

Вярно... толкова вярно, но Каол заяви: