Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Трябва да призная, че ми изглеждаш малко потиснат, добри ми човече. Размишлявах върху случая на Горман и смятам, че ще успея да те развеселя.
Джул хвърли писалката и в крайна сметка посрещна краткия отдих с облекчение. Надигна се на стола си и скръсти ръце пред гърдите.
— Знаеш ли за кого си мислех, Джери? За скапания Фидел Рейъс, сто за кого. Питах се защо трябва да хабим време и пари, за да съдим този кучи син.
— Защото, синко, както, сигурен съм, знаеш и оценяваш този факт, в очите на закона той е невинен до доказване на противното. Кой е той?
— Гаджето на Кристина Идалго. Освен това е убиецът на петмесечния й син.
— Поразтърсил си го, така ли?
— Може би и нещо повече — поклати глава Джул. — Макар да се опитва да убеди Кристина, че вината не е негова и тя да не свидетелства. Не го бил разтърсил. Просто взел бебето, за да се опита да го успокои, но то престанало да диша. Може би защото черепът му е бил счупен. Някак. Сигурно е паднало от леглото.
Ейбрамс отиде до бюрото на Джул и седна в ъгъла.
— Кажи й, че ако не е бил той, единственият друг човек, който може да го е направил, е тя. Това може би ще я убеди.
Отвратен, Джул си пое дълбоко въздух и избълва поредица от ругатни.
— Иска ми се веднага да го застрелям — заяви той в заключение. — Кълна се в бога!
— Съгласен съм, Дев — кимна Ейбрамс. — Най-тъжното нещо тук, в Сан Франциско е, че няма шанс да получиш смъртно наказание. Може би ще успееш да го арестуваш и случайно да го блъснеш в някой телеграфен стълб, докато го возиш из града. Типове като Фидел са твърде големи мъжкари, за да използват коланите на седалките си. Ако караш достатъчно бързо, свършено е с него.
Джул напери гребна и се изпъна на стола си.
— Знаеш ли, Джери, идеята не е никак лоша. В сравнение с цената на един процес за убийство, една съсипана кола си е чиста печалба за общината. Може дори да ми дадат медал. — Джул си пое въздух, прогони лошите си мисли и смени темата. — Е, какво ти е хрумнало за Горман? Нали уж вчера нямахме улики? А не си научил нещо, за което аз не знам?
— Не, обаче снощи гледах новините.
— Хубавицата ли?
— Сестрата на жена му. Ти видя ли я?
— Трудно е да не я забележи човек. Един път е, нали?
— Най-малко. Но ако добавиш и нея, току-виж чашата преляла.
— А тя замесена ли е? Заедно ли бяха?
Ейбрамс направо грейна.
— Ето затова обичам телевизията. Обедните новини са направо страхотни. Бившият й съпруг твърди, че двамата са били в хижата му — пак тази хижа — за почти седмица. Само двамата.
Джул подсвирна впечатлен.
— Чакай малко — каза той, — има и още нещо ново, което не значи, че те карам да се откажеш от идеята си, но просто трябва да знаеш.
— Какво?
Ейбрамс слушаше, докато Джул му обясни за имейлите от HY. Когато приключи с разказа, каза:
— Просто поема инициативата. Опитва се да ни даде нещо друго, за да ни насочи в друга посока.
— И на мен така ми се струва — съгласи се Джул, — но пресата беше адска. И адвокатът му, и нейният детектив.
— Кой е адвокатът?
— Джина Роук.
Лицето на Ейбрамс светна.
— Роук. Не си спомням досега да е участвала в дело за убийство. Трябва да поразпитам. Ако не е, трябва да се замислим и за нещо друго. Много скоро ще възникне въпросът дали да приберем Горман на топло. Ако го защитава неопитен адвокат, шансовете ни са по-големи. Може би съвсем малко, но предвид всичко останало и това може да се окаже достатъчно.
— Е, какви мисли те доведоха тук?
— За онова, с което разполагаме всъщност. — Заместник-прокурорът скочи на крака и започна да крачи между бюрото на Джул и шкафчетата. — Виж, нали си говорихме за липсата на веществени доказателства и че това несъмнено е проблем. Въпросът е дали е непреодолим проблем. Най-сетне с появата на тази жена — на сестрата на жена му — започва да ми се струва, че не е.
— Слушам те.
— Добре, представи си, че си на мястото на съдебните заседатели. Научаваш, че Горман си е тръгнал от езерото в два през нощта. Със сигурност е доста ирационално, нали? Освен това му отнема доста време, докато се появи в Ранч Кордова. Между другото, проверих и се оказа, че не е имало проблеми с движението. Както и да го гледаш, тук се губи известно време. По-смислено изглежда да е идвал от града след убийството. След това имаме съседка — и не е просто която и да е съседка, а е враждебен за нас свидетел, приятелка на дъщеря му, — която твърди, че е бил в колата си в къщата. Когато пристига първият полицейски екип, той прави изкуствено дишане на напълно вкочанен труп. Освен това имаме и замесени много пари. А накрая и другата жена. Цялата история пее досущ като Павароти.