Смъртоносно бяло

– Хората се променят за десет години – отвърнала бе терапевтката. – Защо трябва непременно да си сбъркала за Матю? Може би просто и двамата сте се променили.

Следващия понеделник бе първата им годишнина от сватбата. По предложение на Матю щяха да прекарат уикенда в луксозен хотел край Оксфорд. Странно, но Робин го очакваше с нетърпение, защото напоследък с Матю май се разбираха по-добре, щом сменяха обстановката. Обкръжението на непознати потушаваше тенденцията им да се заяждат един с друг. Тя му разказа историята за позеленелия бюст на Тед Хийт и други интересни факти за Камарата на представителите. През цялото време той я слуша с отегчено изражение, за да демонстрира неодобрението си от цялото това начинание.

Като стигна до решение, тя отвори френските прозорци и пеперудата радостно влетя вътре.

– Какво искаше Ванеса? – попита Матю с поглед към новините по телевизията, когато Робин отново седна. Лилиумите на Сара Шадлок бяха на масата до нея, още цъфтящи цели десет дни след като бяха пристигнали в къщата, и тежкият им мирис пробиваше дори през този на кърито.

– Взела съм по погрешка слънчевите й очила последния път, като се видяхме – отвърна Робин и се престори на подразнена. – Иска си ги, защото са „Шанел“. Казах, че ще се видя с нея преди работа.

– „Шанел“, а? – подхвърли Матю с усмивка, която на Робин й се стори снизходителна. Сигурно си въобразяваше, че е открил слабост у Ванеса, но може би я харесваше повече при мисълта, че тя цени дизайнерските марки.

– Ще трябва да изляза в шест – каза Робин.

– Шест? – възнегодува той. – Господи, смазан съм от умора, не искам да се будя по тъмно...

– Щях да ти предложа да спя в свободната стая – каза Робин.

– О, добре – рече умилостивен Матю. – Благодаря.