Смъртоносно бяло

В паузите на работата в офиса Изи бе обяснила многото прякори в семейство Чизъл на Робин. По-голямата й сестра София беше Физи, а трите деца на София бяха наричани Прингъл, Флопси и Понг.

– Защо пък Дрънкало Номер Две? – учуди се Раф, докато отвинтваше капачката на буркана с нескафе с дългите си пръсти. Робин бе като омагьосана от движенията му, макар да бе свела очи към измислената си работа с документи. – Кой е Дрънкало Номер Едно?

– Е, стига де, Раф, не може да не си чувал за Дрънкалото – каза Изи. – Онази кошмарна австралийска медицинска сестра, за която последно се ожени дядо, като вече беше сенилен. Профука повече от парите си по нея. Тя и преди това се бе омъжвала вече за изкуфял старец. Дядо й беше накупил куп ужасни бижута и състезателен кон. На татко едва не му се наложи да стигне до съд, че да я изгони от къщата, когато дядо умря. Но тя, слава богу, се гътна от рак на гърдата, преди да е успял да се охарчи много.

Втрещена от такова коравосърдечие, Робин вдигна поглед.

– Ти как го пиеш, Вениша? – попита Рафаел, докато отмерваше с лъжичка кафе в чаши.

– С мляко и без захар, моля – отвърна Робин. Реши, че е най-разумно засега да кротува след неотдавнашното си нахлуване в офиса на Уин.

– ДНД се ожени за татко заради парите му – продължи Изи. – И е също толкова заплесната по коне като Дрънкалото. Знаеш ли, че вече има девет. Девет!

– Девет какво? – попита Рафаел.

– Коня, Раф! – каза нетърпеливо Изи. – Абсолютно неконтролируеми и невъзпитани буйни добичета, които тя гушка и глези като заместители на деца и хвърля луди пари по тях. Боже, как ми се иска татко да я зареже – въздъхна Изи. – Подай бисквитите, бебчо.

Той го направи. Робин, която го усещаше да я гледа, продължи да се преструва на задълбочена в работа.

Телефонът иззвъня.

– Офисът на Джаспър Чизъл – изрече в слушалката Изи, докато я крепеше под брадичката си и се опитваше да отвори металната кутия с бисквити с една ръка. – О – внезапно охладня тонът й. – Здравей, Кинвара. За малко изпусна татко...

Ухилен на изражението на сестра си, Рафаел взе от нея кутията с бисквити, отвори я и я поднесе към Робин, която поклати глава. От слушалката на телефона се лееха поток неразбираеми думи.

– Не... не, излезе. Отби се само да поздрави Раф...

Гласът насреща още повече се повиши.

– Върна се в министерството, има среща в десет – съобщи Изи. – Не мога... Ами защото е много зает покрай олимпиадата, както знаеш... Да... дочуване.

Изи тръшна слушалката обратно и се зае да съблича сакото си.