По следите на злото [bg]

— О, за бога, вдигни.

По полицейското радио на таблото на хондата на Гарсия всички чуха новината, че най-близката патрулна кола до бара на булевард Холивуд, е на малко повече от две минути път до там.

— Няма да стигнат навреме — каза Гарсия и въздъхна отчаяно.

Най-после някой отговори от другия край на линията. Този път беше женски глас.

Две минути до крайния срок.

— "Уиски Атенеум". С какво мога да ви помог…

— Слушайте — прекъсна я с твърд глас Хънтър, но преди да успее да добави още нещо, капитан Блейк грабна телефона от ръката му.

— Аз ще говоря — заяви тя и доближи телефона до ухото си. — Слушайте внимателно — каза Барбара на жената от другия край на линията. — Обажда се капитан Блейк от отдел "Обири и убийства" на лосанджелиската полиция. — В авторитетния й глас се долови и висока степен на настойчивост и неотложност. — Ще говоря без заобикалки. Някакъв шибан откаченяк е сложил бомба в бара ви. Бомбата ще избухне след…

— Бомби? — извика жената. — Разбира се, че правим. Имаме бомби "Джагър", "Глитър", "Доктор Пепър". "Ирландски коли бомби"… каквото се сетите. Имаме цяло меню с коктейли "бомби". Нещо определено ли търсите?

— Не! — изрева капитан Блейк. Гласът й се равняваше по децибели на гласа на жената от бара. — Не ме слушате. — Време беше за гротескните детайли. — След една минута и половина всички в бара ви ще умрат, включително ти. Някой е поставил бомба някъде на работното ти място. Истинска е… реална… и ще избухне след деветдесет секунди. Трябва веднага да изкараш всички от там. НЕЗАБАВНО!

Последва кратко мълчание и после жената попита:

— Това някаква шега ли е?

— Не, не е проклета шега. — Гласът на капитан Блейк ставаше неспокоен. — Ситуацията е напълно реална и губим време. Наистина трябва да изведете всички оттам веднага…

— Трябва да говорите с управителя — прекъсна я жената. — Изчакайте.

— Не… няма време за чакане. Губите ценни…

Жената вече беше оставила телефона и тръгнала.

— О, боже мой…! — Капитан Блейк издаде крайно отчаяно ръмжене. — Какво им става на тези хора?

— Нищо, капитане — каза Хънтър. — Те са си просто хора.

Секундите летяха.

— Ало, мога ли да ви помогна? — най-после се обади по телефона мъжки глас, несъмнено управителят на бара. — За каква бомба говорите?

До крайния срок оставаха трийсет и пет секунди.

— Аз съм капитанът на отдел "Обири и убийства" в лосанджелиската полиция. — Сега гласът на Барбара Блейк беше умоляващ. — Трябва незабавно да изведете всички от бара. Това не е шега и не е измама. Някой е поставил в бара ви бомба, която ще избухне след по-малко от една минута.

— Бомба? — попита мъжът. — Истинска бомба?

Капитан Блейк завъртя очи.

— Да, истинска бомба, която ще взриви всичко до небесата и ще убие всички в бара, включително вас и персонала ви.

— Господи! — Управителят на бара най-после схвана картината. — Колко време имам?

Капитан Блейк погледна часовника си и кръвта й се смрази.