![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Ами ако Лушън говори в общ смисъл? — попита капитан Блейк. — Той може да е потърсил уискитата в интернет и да ги е използвал, защото са служели на целта на гатанката му.
— Не и Лушън — възрази Хънтър. — Сигурно е ходил в бара и е видял бутилките на рафтовете или в менюто с напитките. Вероятно дори ги е пил само за да се забавлява.
Гарсия погледна часовника си.
— Имаме шест минути.
И в същия момент телефонът на Хънтър иззвъня.
46
Хънтър грабна телефона, без да поглежда екранчето, защото очакваше, че се обажда екипът за проучвания с някакви новини, но не бяха те.
— Изгубихте ли се или какво, по дяволите? — попита маршал Уест. Тонът му беше двайсет процента озадачен и осемдесет процента гневен. — Къде сте?
Робърт въздъхна.
Уест не дочака отговор и продължи:
— Полицаите от Пасадина са свършили страхотна работа тук. Всички са изведени от сградата и са на безопасно място отвъд периметъра. Има още пет минути до детонацията и сапьорският взвод е тук и търси бомбата.
— На погрешно място сте — с твърд и строг тон каза Хънтър.
— Моля? — попита Уест. — Я повтори?
— Направили сме грешка в тълкуването на гатанката — обясни Хънтър. — Набелязаната мишена на Лушън не е църквата "Изключителната любов на Исус". Вие и сапьорският взвод сте на погрешно място.
— Шегуваш ли се, по дяволите? Защото не е смешно, Робърт.
— Не се шегувам. Сбъркали сме. — Хънтър млъкна и се поправи: — Аз сбърках. Гатанката не говори за църква или учебно заведение, а за бар.
— За какво? Бар? Какъв бар? За какво говориш, по дяволите, Робърт?
— Все още не знаем кой бар. И затова трябва да затворя. Нямаме много време. — Хънтър прикова със странен поглед Гарсия. — Обади се на Карлос и той ще ти обясни всичко.
Гарсия едва не се задави.
— Какво?
— Трябва да затварям — каза Хънтър и прекъсна разговора.
Три секунди по-късно иззвъня мобилният телефон на Гарсия. Той погледна екранчето — маршал Уест.
— Страхотно — измърмори Карлос и отговори на обаждането.
Пет секунди след това иззвъня телефонът на Хънтър. Този път се обаждаше екипът за проучвания.
47
— Моля те, кажи ми, че имате нещо — с умоляващ глас отговори на обаждането Хънтър.
— Може би — отвърна Шанън Хачър, водачката на екипа за проучвания. Гласът й не прозвуча много убедено. — Но не мога да кажа със сигурност.
— Говори, бързо.
— Там е проблемът, детектив Хънтър, че не открих никакви уиски барове в Лос Анджелис с имена "Църква", "Църквата" или други варианти. Същото се отнася и за "библиотека" и "училище".
— Мамка му! — прошепна Хънтър със стиснати зъби.
— Но ти ми каза да търся нещо от този род, нали? — продължи Хачър.
— Да, защо?
— Защото в Холивуд има бар на име "Уиски Атенеум", а както знаеш, атенеум е синоним на библиотека.
Сърцето на Хънтър спря да бие и кръвта му се отдръпна от кожата. Той пребледня като смъртник.
Спомни си третата и последна част на гатанката ни Лушън — Търси не очевидното, а нестандартното.
— Лушън не е говорел за бутилка с нестандартна форма — промълви той, въпреки че Гарсия и капитан Блейк го чуха ясно. — Говорел е за името на мястото. Шанън, ти си гениална. Това е. Това трябва да е мястото. Имаш ли адреса и телефонния номер?
— Разбира се. — Хачър му ги продиктува и Хънтър веднага ги каза на Гарсия и капитан Блейк.
Карлос, който още говореше по телефона с Уест, му предаде адреса, а после бързо обърна колата и подкара обратно към Аройо Секо Паркуей.
Капитан Блейк също извади телефона си. Трябваше да се обади на диспечерите и да им повтори същите заповеди, които им беше дала в кабинета на Хънтър, но този път с друг адрес. Проблемът беше, че ако извадеха късмет, може би една-две патрулни коли щяха да стигнат до Холивуд за четири минути. Толкова време им оставаше, но нямаше шанс втори сапьорски екип да стигне там навреме. Бомбата щеше да избухне.
— Мамка му! — възкликна Гарсия и настъпи газта. Хондата "Сивик" полетя със сто и петдесет километра в час. — Дори ако пътят е чист, ще ни трябват петнайсет-двайсет минути, за да стигнем от тук до Холивуд.