Вълкът през зимата [bg]

Мина много време. Кафето ми пристигна. Добавих му мляко. Отпих. В океаните се надигаха и стихваха бури, планини се сриваха със земята. Юклид Дейнс най-сетне приключи своята работа, сложи капачката на писалката и я остави до изрезката, над която беше работил. Сключи ръце и вдигна към мен млади, любопитни очи. В тях проблясваха пакостливи пламъчета. Юклид Дейнс може да беше проклятие за жителите на Диърдън, ала бе достатъчно умен, за да го знае, и достатъчно мъдър, за да изпитва удоволствие от това.

- С какво мога да ви бъда полезен? - попита той.

- Имате ли нещо против да седна?

- Ни най-малко. - Махна към един стол.

- Пържените картофи ваши ли са? - попитах, като посочих чинията.

- Бяха.

- Сестра ви ще се ядоса, че сте яли.

- Сестра ми винаги е ядосана, и да съм ял, и да не съм. Детективи ли наема вече, за да контролира навиците ми?

Опитах се да скрия изненадата си.

- Обадила ви се е по телефона ли?

- За да ме предупреди? Не би го направила. Сега навярно е у дома и се моли да ме накарате да изчезна. Не, аз чета вестници, гледам новините и имам добра памет за физиономии. Вие сте Чарли Паркър от Портланд.

- Карате ме да се чувствам като ловец на глави от Дивия запад.

- Да, нали? - Очите му светнаха. - Та с какво мога да ви бъда полезен, господин Паркър?

Сервитьорката се появи и ми доля прясно кафе.

- Искам да поговоря с вас за Проспъръс.

Началник Морланд взе Хари Диксън от дома му. Не го информира за какво му трябва, каза му само да си вземе палтото и ръкавиците. Вече бе сложил в колата бел, секира и фенерчета. Изкуши се да вземе и Брайън Джоблин, но вместо това му каза да чака с жената на Хари. Не искаше тя да изпадне в паника и да направи някоя глупост. Забелязал я бе как го погледна, когато Хари отиде да си вземе палтото, сякаш се готвеше да закопае мъжа ѝ, но не беше се стигнало дотам, още не.

- Всичко е наред - каза ѝ той, - ще го върна цял и невредим. Трябва ми само помощта му.

Ерин Диксън не отговори. Седеше до кухненския плот и го гледаше втренчено, карайки го да извърне очи. И спечели, или той ѝ позволи да спечели. Не беше сигурен кое от двете. Така или иначе, отклони поглед.

Брайън Джоблин седеше до огъня, пиеше бира и гледаше някакво глупаво телевизионно състезание. Брайън беше полезен, защото не мислеше много и вършеше каквото му кажат. За хората като него винаги можеше да се намери някаква цел. Империите се крепяха на техните плещи.

- Колко време ще стои този тук? - попита Ерин и посочи с брадичка към Брайън. Ако я чу, Брайън не го показа. Отпи още една глътка от бирата и се опита да познае на кой континент се намира Република Ангола.

- Само докато се намери ново момиче - отвърна Морланд. - Как се развиват нещата в това отношение?

- Обиколих насам-натам с колата. Хари също - каза Ерин. - Щеше да е по-лесно, ако този тъпак не се влачеше навсякъде с нас. - Брайън Джоблин отново не реагира. Беше погълнат от своето шоу. Предположението му беше, че отговорът е Азия, и сега разочаровано блъскаше страничната облегалка на стола. Брайън никога нямаше да стане член на градския съвет, освен ако всички жители на Проспъръс, включително кучетата и котките, не измрат преди него.