Вълкът през зимата [bg]

- Не, благодаря.

- А искаш ли да ти дам едно без пари?

Кученцето, сякаш разбрало, че се говори за него, замаха обнадеждено с опашка. Беше кафяво, със сънливи очи.

- Всъщност не.

- По дяволите.

- Какво ще го правиш?

Тя погледна кученцето в очите.

- Ще го нахраня с месно руло, предполагам.

- Правилно.

Жената затвори вратата, без да каже и дума повече. За миг останах на мястото си, както прави човек, когато е водил нещо, което може да мине за разговор, стига да не си особено придирчив. После седнах в колата и тръгнах да търся „При Бени“.

Никак не се затрудних да го намеря. Диърдън не бе метрополия и можеше да се похвали само с едно-единствено кръстовище в центъра. Там нямаше дори светофар, а само четири знака стоп, а „При Бени“ беше единственото заведение на улицата. Всъщност „При Бени“ беше единственото нещо на улицата. Отвъд него се виждаше само гора. Беше ниска постройка от червени тухли, чиято табела бе предоставена от компания „Кока-Кола“ най-малко преди трийсет години и сега бе избеляла и пожълтяла.

Непочистваният редовно бар изпуска специфична миризма. Тя се усеща леко във всички бирарии - получава се от разлятата бира, която се е просмукала в подовете и складовите пространства заедно с всичко, което се въди в престоялата бирена мая - но тук тя беше толкова силна, дори и отвън, че имаше опасност прелитащите над сградата птици да получат алкохолна дезориентация. „При Бени“ беше добавил нов компонент към вонята, смесвайки я с тази на престояла мазнина: вентилаторите отзад бяха покрити с клеясало олио. Барът ме беше белязал с нея още преди да стигна до входа и знаех, че тя ще ме съпровожда по целия път към дома, ако случайно артериите ми дотогава не са се втвърдили и не са ме убили.

Странно, но вътре не миришеше толкова лошо, макар че при всичко казано досега човек трудно можеше да го предположи. „При Бени“ беше по-скоро ресторант, отколкото бар, ако тълкуваме понятията по-свободно. Отляво зад тезгяха бе разположена открита кухня, наред с два крана за бира, което показваше, че на малките бири тук се гледа като на преходна мода. Таблото с менюто на стената отгоре беше с подвижни пластмасови букви и цифри, подредени в цени, останали непроменени още откакто беше починал Елвис, и названия на храни, допринесли за неговата преждевременна кончина. Масите бяха от ламинат формика, а столовете от дърво и винил. На всичките четири стени, под самия таван, бяха окачени гирлянди от лампички за коледна елха и по-голямата част от осветлението идваше от тях, а украсата се състоеше от огледала и стари рекламни надписи на различни марки бира.

И знаете ли, след като очите ми свикнаха с полумрака, ми се стори някак си готино.

Свиреше тиха музика: Come Together, после Something. Abbey Road21. Огромен мъжага стоеше зад скарата и премяташе бургерите.

- Как сте? - каза той. - Сервитьорката ще дойде при вас след минута. Как е навън?

- Студено. Но небето е ясно.

- По канала за времето казаха, че тази нощ може да падне до минус десет.