Свидетел на огъня [bg]

— Всичко наред ли е при вас? — пита той.

— Ти си инспекторът, нали?

— Да.

Става тихо, после Каролин пита предпазливо:

— Истина ли е, че Вики е мъртва?

— Уви, опасяваме се, че е така — отговаря Юна.

— Много е странно — казва Каролин.

— Знаеш ли какви лекарства е вземала?

— Вики ли?

— Да.

— Беше невероятно слаба и красива, за да взема зипрекса.

— Това е антидепресант, нали?

— Даваха ми го преди, но сега вземам само имован, за да мога да спя — казва момичето. — Цяло щастие е да не ти се налага да вземаш зипрекса.

— Много странични ефекти ли има?

— Колкото щеш, но за мен… аз качих десет килограма.

— Кара ли те да се чувстваш уморена? — пита Юна и пред очите му изникват чаршафите, в които бе спала Вики.

— Отначало е точно обратното… Трябваше само да започна да смуча хапчето и ме хващаха всички дяволи… Побиват те тръпки, човек се ядосва от всичко и крещи… Веднъж метнах телефона си в стената и смъкнах пердетата… но след малко ефектът му става противоположен, все едно са те завили с топъл юрган… Успокояваш се и искаш просто да спиш.

— Знаеш ли дали Вики е вземала други лекарства?

— И тя прави като повечето от нас и трупа всичко, което им върши работа… Стезолид, лирика, кетоган…

Отзад прозвучава глас и Юна разбира, че в стаята е влязла медицинската сестра и е видяла Каролин да държи телефона до ухото си.

— Мисля да напиша оплакване за кражба — казва жената.

— Звънна се и вдигнах — отвръща Каролин. — Един инспектор от полицията те търси… Заподозряна си за убийството на Миранда Ериксдотер.

— Без глупости — изсъсква жената, взема телефона и се прокашля, преди да отговори: — Сулвейг Сундстрьом.

— Казвам се Юна Лина, инспектор съм от Националната полиция и разследвам…

Жената прекъсва разговора, без да каже нито дума. Юна не си прави труда да позвъни повторно, тъй като вече е получил отговор на въпросите си.