Свидетел на огъня [bg]

Предишната вечер Флура бе чела за убийствата в Сундсвал, за Миранда Ериксдотер и Елисабет Грим. Не може да спре да мисли за призрака, който я посети. Вече ѝ се струва като сън, макар да знае, че видя мъртвото момиче в коридора. Беше на не повече от пет години, ала сега, в съня, момичето бе връстница на Миранда.

Флура лежи, без да помръдне, и се ослушва. Всяко проскърцване в мебелите или пода кара сърцето ѝ да бие по-бързо.

Този, който се бои от тъмното, не е господар в собствения си дом, такъв човек се прокрадва предпазливо, плаши се от сянката си.

Флура не знае къде да иде. Часът е осем без петнайсет. Тя сяда, отива до вратата на стаята си, отваря я и се заслушва към апартамента.

Никой все още не е буден.

Крадешком отива до кухнята, за да направи кафе на Ханс-Гунар. Утринното слънце блести по издраскания кухненски плот.

Флура изважда един неизбелен филтър, огъва краищата му, поставя го в кошничката и толкова силно се изплашва, че си поема дълбоко дъх, щом чува лепкави стъпки зад гърба си.

Обръща се и вижда, че Ева е застанала на прага на спалнята си по синя фланелка и гащи.

— Какво има? — пита тя, когато забелязва лицето ѝ. — Ревала ли си?

— Аз… аз трябва да знам… защото мисля, че видях призрак — казва Флура. — Не си ли го виждала? Тук, у дома. Едно малко момиче…

— Какво не е наред с теб, Флура?

Обръща се, за да влезе във всекидневната, но Флура слага дланта си върху яката ѝ ръка и я възпира.

— Наистина, кълна се… Някой я беше ударил с камък отзад в…

— Кълнеш ли се? — рязко я прекъсва Ева.

— Аз само… Не е ли възможно наистина да съществуват призраци?

Ева я хваща здраво за ухото и я дръпва напред.

— Не мога да разбера защо обичаш да лъжеш, но това е факт — казва тя. — Винаги си обичала и ще…

— Но аз видях…

— Млъквай! — просъсква Ева и извива ухото ѝ.

— Ох…

— Но ние не приемаме това — продължава тя и извива ухото на Флура още по-силно.

— Моля те, спри… ох.

Ева извива ухото още малко и после пуска Флура. Тя остава да стои с насълзени очи, притиснала с ръка пламтящото си ухо, докато Ева отива в банята. След малко тя пуска кафемашината и се прибира в стаята си. Затваря вратата след себе си, запалва лампата и сяда в леглото, за да си поплаче.

Винаги е смятала, че спиритическите медиуми само се преструват, че виждат духове.

— Нищо не разбират — промърморва тя.

Ами ако наистина е привлякла призраци със сеансите си? Може би нямаше никакво значение дали самата тя вярва в съществуването им. Когато ги бе призовавала и образувала кръг с участниците, портата към тях се бе отваряла и чакащите отвън изведнъж са могли да влязат.