Свидетел на огъня [bg]

76

След закуска Диса остава да седи в леглото с чаша кафе и чете „Сънди Таймс“ на айпада си, докато Юна си взема душ и се облича.

Вчера реши да не ходи до Северния музей, за да разгледа булчинската корона на саамите, изработена от сплетени корени.

Вместо това беше заедно с Диса. Това, което се случи, не бе планирано. Ала може би се дължеше на това, че склерозата на Руса Бергман окончателно бе прекъснала всякаква връзка със Сума и Луми.

Изминали са повече от дванайсет години.

Трябва да разбере, че вече няма от какво да се бои.

Ала трябваше да поговори с Диса по-рано, да я предупреди и да ѝ разкаже за това, което го плаши, така че тя сама да направи своя избор.

Стои на прага и дълго я наблюдава, без тя да забележи, после отива в кухнята и набира номера на професор Холгер Ялмерт.

— Юна Лина съм.

— Чух, че Гунарсон е започнал да създава трудности — развеселено казва Холгер. — Наложи се да му обещая да не ти изпращам никакви копия от протоколите.

— Но ти е позволено да говориш с мен? — пита Юна, взема своя сандвич и кафето си и помахва на Диса, която чете на екрана на айпада със смръщено чело.

— Вероятно не — засмива се Холгер, но после пак става сериозен.

— Успя ли да разглеждаш чантата, която открихме при язовирната стена? — пита Юна.

— Да, свърших работата, сега съм в колата и се прибирам към Умео.

— Имаше ли някакви писмени материали в чантата?

— Никакви, освен една квитанция от павилион за вестници.

— Мобилен телефон?

— Уви, не — казва Холгер.

— И така, с какво разполагаме? — пита Юна с поглед, зареян в сивото небе над покривите на къщите.