Свидетел на огъня [bg]

75

Юна запържва до златисто на силен огън два дебели резена телешко филе на чугунен тиган. Завързал е месото и го е подправил с едро смлян черен и зелен пипер. Когато турнедата18 са получили кристални корички, той ги премества във фурната, осолява ги и после ги слага върху нарязани картофи. Докато месото се опече, приготвя сос от порто, кориандър, телешки бульон и трюфели.

Със спокойна невъзмутимост в движенията след това налива червено вино от Сен-Емилион в две чаши.

Землист аромат на мерло и каберне совиньон се е разнесъл в кухнята, когато на вратата се позвънява.

Диса стои на прага в шлифер на червени и бели точки. Очите ѝ са големи, а лицето ѝ е мокро от дъжда.

— Юна, мислех да пробвам дали си толкова печен полицай, колкото твърдят.

— Как може да се провери това? — пита той.

— Чрез тест — отвръща Диса. — Намираш ли, че изглеждам както обикновено?

— По-красива си — отговаря Юна.

— Не — усмихва се тя.

— Подстригала си се и си си сложила шнолата от Париж за първи път от година.

— Нещо друго?

Той плъзга погледа си по нейното тясно, почервеняло лице, късо подстриганата в прическа паж коса и слабото тяло.

— С нови обувки си — казва, сочейки високите ѝ токчета.

— „Марк Джейкъбс“… Една идея твърде скъпи за мен.

— Много са елегантни.

— Нищо друго ли не забелязваш?

— Не съм приключил — пояснява той и взема ръцете ѝ в своите, обръща ги и разглежда ноктите ѝ.

Тя не може да сдържи усмивката си, когато Юна промърморва, че тя носи същото червило както когато ходиха на представление в Сьодра Театерн. Внимателно докосва обиците ѝ и среща погледа ѝ, потъва в него и след това се отмества така, че светлината от подовата лампа пада върху лицето ѝ.

— Очите ти — продължава той. — Лявата зеница не се свива от светлината.

— Браво, добро ченге си — казва Диса. — Сложиха ми капки.

— На очен лекар ли си била? — пита той.

— Появила се е пукнатина в стъкловидното тяло, но не е нещо опасно — обяснява Диса и влиза в кухнята.

— Храната скоро ще е готова. Месото трябва само малко да постои.

— Колко хубаво си се подготвил — хвали го Диса.

— Отдавна не сме се виждали — отвръща Юна. — Много се радвам, че дойде.

Мълчаливо вдигат тост и както винаги когато Юна я гледа, тя цялата се загрява и има усещането, че ще заблести. Диса с усилие отмества погледа си от очите му, накланя виното в чашата за бордо, вдъхва аромата и отново отпива от виното.

— Добра температура — отбелязва тя.

Юна поставя месото и картофите върху листа от рукола, босилек и мащерка.

Внимателно налива соса във формата на венец върху чиниите, докато си мисли, че може би е трябвало да поговори с Диса отдавна.

— Как я караш?

— Без теб, искаш да кажеш? По-добре от всякога — клъвва го Диса.

Около масата се възцарява тишина и тя леко слага ръката си върху неговата.