Свидетел на огъня [bg]

Флура се опитва да седне, но тялото ѝ сякаш е упоено от страх. Знае, че вижда призрак, за първи път в живота си наистина вижда призрак.

Привидението изглежда така, сякаш косата на момичето е била събрана в красива прическа, ала сега е чорлава и кървава.

Флура диша учестено и чува ударите на пулса си да кънтят в ушите ѝ.

Момичето крие нещо зад гърба си, когато тръгва към нея. Спира се с босите си крака едва на крачка от лицето на Флура.

— Какво държа зад гърба си? — пита момичето толкова тихо, че е почти невъзможно думите му да бъдат чути.

— Ти не съществуваш — прошепва Флура.

— Искаш ли да ти покажа ръцете си?

— Не.

— Но аз нямам нищо…

Тежък камък тупва долу зад момичето така, че подът затреперва и трошиците от счупената гипсова картина подскачат.

С усмивка детето показва празните си ръце.

Камъкът лежи зад него, между краката му, тъмен и голям. С остри ръбове, сякаш е изваден от някоя рудодобивна мина.

Момичето изпитателно го побутва с крак и той се залюлява, побутва го тежко настрана.

— Ами умри тогава някой път — промърморва момичето на себе си. — Някой път умри тогава.

Детето прикляква, слага светлосивите си ръце на камъка и го залюлява, опитва се да го хване здраво, но той му се изплъзва, избърсва ръце о роклята си, след което преобръща камъка и той тупва глухо.

— Какво мислиш да правиш? — пита Флура.

— Затвори очи и ще изчезна — отговаря момичето, хваща острия камък и го вдига над главата на Флура.

Камъкът е тежък, но то го държи с разтреперани ръце точно пред лицето на Флура. Тъмната долна страна на камъка изглежда мокра.

Изведнъж електричеството се връща. Лампите светват навсякъде. Флура се претъркулва настрани и сяда. Момичето е изчезнало. От телевизора се разнася говор на висок глас и хладилникът зажужава.

Тя се изправя, запалва още лампи, отива си в стаята, отваря вратата, светва лампата, отваря гардеробите и поглежда под леглото. После сяда на кухненската маса. Забелязва колко силно треперят ръцете ѝ, когато се опитва да набере номера на полицията.

Автоматичната телефонна централа ѝ предоставя няколко алтернативи. Може да подаде сигнал за престъпление, да даде сведение или да получи отговор на общи въпроси. Последната алтернатива ѝ дава и опцията да разговаря с оператор.

— Полицията — казва любезен глас в ухото ѝ. — С какво мога да помогна?

— Бих искала да говоря с някого, който се занимава с онова, дето се случи в Сундсвал — казва Флура с разтреперан глас.

— За какво става въпрос?

— Мисля… че видях оръжието, с което е извършено убийството — прошепва Флура.

— Аха — отговаря телефонистката. — Тогава предлагам да говорите с нашия отдел за сведения. Свързвам ви с тях.

Флура тъкмо се кани да протестира, когато чува изщракването в слушалката. Само след няколко секунди отговаря нова жена:

— Телефонът за сведения на полицията, с какво мога да ви помогна?