Когато дойде паякът [bg]

И те одобрително изръкопляскаха, Сампсън и аз се спогледахме стреснато. Какво, по дяволите, ставаше?

Ако знаех, щях да доведа Нана и децата. Приличаше на едно от онези тържества, на които президентът раздава медали и благодари на вдовиците от войната. Само дето в този случай и мъртъвците бяха поканени на церемонията. В очите на Питман ние със Сампсън бяхме мъртъвци.

— Може би ще пожелаете да ни обясните какво става? — усмихнах се аз съучастнически на Мънроу. — Нали разбирате, какъв е подтекстът?

Карл Мънроу ни пусна една от ослепителните си усмивки. Беше така топла, така лична, така „искрена“.

— Помолиха ме да дойда тук — започна той, — защото ти и детектив Сампсън получавате повишение. Това е всичко. С удоволствие дойдох, Алекс — додаде той с комична гримаса, — в осем без петнайсет сутринта.

Всъщност, понякога е трудно да не харесаш Карл. Напълно съзнава кой е и какъв е станал като политик. Напомня ми на проститутките от 14-та улица, които ще ти кажат един-два солени вица, докато ги арестуваш за нарушаване на закона.

— Има един-два въпроса за обсъждане — каза Питман, но после отклони идеята да вмъкне нещо съществено в церемониалния разговор. — Но те могат да почакат. Първо да пием кафе със сладки.

— А според мен трябва да ги обсъдим сега — казах аз и прехвърлих поглед върху Мънроу. — Сложи всичко на масата до сладките.

— Защо не забавиш малко темпото? — поклати глава кметът.

— Май няма да мога да се кандидатирам за изборна длъжност — казах аз. — Не ставам за политик.

Мънроу сви рамене, но продължи да се усмихва.

— Знам ли, Алекс. Понякога човек натрупва опит и се променя към по-добро. Разбира какво може и какво не може. Разбира се, много по-приятно е да си контра на всичко. Но невинаги води до по-добро.

— За това ли става дума? За по-доброто? Това ли е темата на сутрешната ни закуска? — попита Сампсън.

— Май че да. Да, така е — кимна Мънроу и захапа една сладка.

Питман си сипа кафе в чашка от скъп порцелан, която изглеждаше малка и крехка в ръката му. Сетих се за миниатюрните сандвичи с кресон. Храната на богатите.

— По случая с отвличането настъпваме по мазола ФБР, Правосъдието и Службата за охрана. За никого не е добре. Решихме да се оттеглим напълно и отново да ви извадим от Екипа — най-после каза Питман.

Опала! Камъчето бе изплюто. Истината излезе наяве по време на нашата малка работна закуска.

Изведнъж всички заговорихме едновременно. Поне двама крещяха. Страхотно парти.

— Това са дивотии! — заяви Сампсън в лицето на кмета. — И вие го знаете. Знаете го, нали?

— Започнах сеанси със Сонеджи/Мърфи — обърнах се към всички присъстващи. — Вчера го хипнотизирах. За Бога, недейте. Не постъпвайте така. Не сега.