![Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/8/kogato-dojde-payakt-bg-download.jpg)
Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
— М-м-м… имаше навалица. В съзнанието ми не изниква конкретен човек. Помня как си помислих, че някои хора се обличат толкова зле, че направо да изпопадаш от смях. Можете да го видите по всички търговски центрове, но най-вече на места като „Макдоналдс“.
В съзнанието си той все още беше вътре в ресторанта. Досега ме следваше. Продължавай така, Гари!
— Ходи ли до тоалетната? — Вече знаех, че е ходил, защото повечето от действията му бяха описани в протоколите от ареста.
— Да, ходих.
— Пи ли нещо? Разкажи ми. Вземи ме със себе си в закусвалнята. Все едно, че пак си там.
Той се усмихна.
— Моля те, без това снизходително отношение.
Беше наклонил малко особено главата си. После взе да се смее. Особен смях, по-гърлен от обикновено. Странен, но не особено тревожещ. Започна да говори по-бързо, много отривисто. Кракът му засили темпото на потропването.
— Не си достатъчно умен, за да го направиш — каза той.
Промяната в гласа му ме изненада.
— Да направя какво? Какво имаш предвид, Гари? Не те разбирам.
— Да се опиташ да го подмамиш в капана. Това имам предвид. Може да си умен, но не чак толкоз.
— Кого се опитвам да подмамя?
— Сонеджи, разбира се. И той е тук в „Макдоналдс“. Прави се, че си взима кафе, но всъщност е дяволски ядосан. На път е да експлодира. Изпитва необходимост да му обърнат внимание.
Изправих се в стола си. Не очаквах това.
— Защо е ядосан? Ти знаеш ли защо?
— Яд го е, защото те извадиха късмет. Ето защо.
— Кой е извадил късмет?
— Полицията. Вбесен е, защото разни тъпанари оплескаха всичко, провалиха великия му план.
— Бих искал да поговоря с него за това — казах аз.
Опипвах се да бъда безпристрастен като него.
— Не! Не сте от една партия. Няма да разбереш нищо от това, което ти казва. Не си намерил ключа към Сонеджи.
— Той все още ли е ядосан? В момента ядосан ли е? Задето е в затвора. Как възприема Сонеджи факта, че е тук в килията?
— Той казва: еби си майката. Еби си майката!
Хвърли се към мен. Сграбчи ризата и връзката, реверите на спортното ми сако.
Беше силен физически. Аз също. Оставих го да ме държи така, но и аз го сграбчих. Държахме се в мощна мечешка прегръдка. Главите ни се доближиха и се удариха. Можех да се освободя, но не се опитах. Всъщност не ми причиняваше болка. Повече приличаше на заплаха, на поставяне на граница помежду ни.
Кампбел и охраната се зададоха тичешком откъм дъното на коридора. Сонеджи/Мърфи ме пусна и започна да се блъска във вратата на килията. В ъгъла на устата му потече слюнка. Започна да крещи, да псува колкото му глас държи.
Пазачите го събориха на пода. Трудно го усмириха. Сонеджи беше много по-силен, отколкото предполагаше стройното му тяло. Вече го знаех от опит. Влезе медицинска сестра (от мъжки пол) и му инжектира „Ативан“. След няколко минути той спеше вече на пода на килията. Пазачите го вдигнаха и го поставиха на леглото. Сложиха му усмирителна риза. Изчаках да заключат килията.
Кой беше вътре?
Гари Сонеджи?
Гари Мърфи?
Или и двамата?
Глава 51
Същата вечер Питман ми се обади вкъщи. Не си въобразявах, че иска да ме поздрави за работа ми със Сонеджи/Мърфи. Излязох прав. Шефът нареди да се отбия в кабинета му сутринта.
— Какво се е случило? — попитах аз.
Не пожела да каже по телефона. Сигурно не искаше да провали изненадата.
На сутринта се избръснах гладко и специално за случая си сложих дългото палто от лицева кожа. Посвирих малко „Лейди Дей“ на верандата, преди да изляза. Мисли за мрака и светлината. Бъди мрак и светлина. Продължих с „Мъжът, когото обичам“, „Доколкото ни е известно“, „Това трябва да е животът“. После тръгнах на среща с Фюрера.
Когато пристигнах, около кабинета му цареше прекалено голямо оживление за осем без петнайсет сутринта. Дори заместникът му имаше вид на зает с нещо.
Старият Фред Кук е провалил се детектив от отдела за борба с проституцията и наркотиците. Сега се подвизава като чиновник. Прилича на старите бейзболисти, които сега ги изтъпанчват сегиз-тогиз по стадионите в мачове на ветерани. Дребна подла душица, но изключително добре умее да лавира в политическите игри. Да се опиташ да предадеш нещо чрез него или да му изкопчиш сведение е все едно да общуваш с восъчна кукла.