Когато дойде паякът [bg]

— Не съществува ли вероятност да симулира такова психическо състояние? — попита той. — Да е психопат и нищо повече?

Огледах присъстващите, преди да отговоря на въпросите му. Дауд явно искаше да чуе какво ще кажем, държеше да научи истината. Представителят на губернатора изглеждаше скептичен и неубеден, но и непредубеден. Групата от главната прокуратура засега беше неутрална. А доктор Уолш е достатъчно информиран от мен и Кампбел.

— Това е напълно възможно — отвърнах аз. — И е една от причините, поради която бих искал да опитам с регресивната хипноза. Най-малкото ще видим дали ще продължи да говори същото, без да си противоречи.

— Ако се поддава на хипноза — намеси се Уолш. — И ако можете да разберете със сигурност дали е хипнотизиран.

— Допускам, че е податлив — бързо отговорих аз.

— Аз пък се съмнявам. Откровено казано, съмнявам се и във вас, Крос. Не ме интересува дали обича да разговаря с вас. В психиатрията не е важно да харесваш лекаря си.

— Харесва му това, че го слушам — погледнах аз през масата към Уолш.

Струваше ми голямо усилие да се овладея и да не се нахвърля върху надутото копеле.

— Какви са другите причини, за да искате да хипнотизирате затворника? — обади се представителят на губернатора.

— Честно казано, не знаем достатъчно за действията му през периодите на психогенна амнезия — отговори доктор Кампбел.

— Нито пък той. Същото се отнася за съпругата и семейството му, които многократно съм разпитвал. Освен това не знаем с колко личности си имаме работа — добавих аз. — Другата причина да искам хипнотизиране е… — направих аз пауза, за да възприемат по-добре следващите ми думи, — че искам да го питам за Маги Роуз Дън. Да се опитам да разбера какво е сторил с Маги Роуз.

— Добре, чухме аргументите ви, доктор Крос. Благодарим ви за времето и усилията, които сте вложили — каза накрая Джеймс Дауд. — Ще ви уведомим за нашето решение.