![Четири слепи мишки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/9/chetiri-slepi-mishki-bg-download.jpg)
Четири слепи мишки [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #8
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542602944
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четири слепи мишки [bg]». Краткое содержание книги:
Кечърът, Браунли Харис, се приготви зад мен.
— Как я искаш, майсторе? Каква да бъде?
— Изненадай ме — хвърлих му аз поглед през рамо.
Грифин пак зае поза за „вятърна мелница“, затова си помислих, че ще я изстреля като от оръдие. Е, и какво толкова?, помислих си аз. Та това е просто една приятелска игра.
Топката ми дойде малко високо, но бе достатъчно близо, за да устоя на изкушението да замахна с все сила и да я посрещна малко по-долу от върха на бухалката. Бухалката изплющя от удара и топката изсвистя над главата на питчъра, продължавайки да набира и скорост, и височина. Нашият отбор от неудачници полудя от възторг по пейките. Изведнъж и на тяхната улица грейна слънце.
Препусках по полето, обикаляйки базите. Като профучах покрай Старки, след като минах през втора, той ме погледна особено. Сякаш знаеше нещо. Знаеше ли?
Стигнах до трета и видях пред себе си Сампсън — махаше ми да се връщам. Дори не хвърлих поглед към външното поле — връщах се, каквото и да ставаше там.
Обиколих трета база и след това ускорих. Толкова бързо не бях тичал от години насам. Хвърчах като реактив.
Браунли Харис ме чакаше на хоум базата, обаче къде беше топката? Търчах със скоростта на експрес, когато забелязах хвърлянето отдалеч. По дяволите, щеше да ме изпревари, мамка му!
Харис бе здраво стъпил на земята, поемайки съвършено точното хвърляне от играча в центъра.
Аз продължавах да летя срещу него. Харис бе блокирал пътя за площадката с якото си тяло. Ако се блъснех в него силно, можеше да избия топката. Тъмните му очи под надвисналите вежди не се отделяха от моите. Бе готов за удара, каквото и да му костваше това. Изглежда, като по-млад бе играл футбол и все още беше във форма. Рейнджър. Убиец.
Носейки се към Харис, аз сниших леко рамо. Нека види какво го очаква.
И тогава, в последния момент, аз се метнах ниско и встрани, заобикаляйки светкавично кечъра. С лявата си ръка докоснах гумената повърхност на площадката точно между дебелите му крака и калните крачоли на клина.
— Сейф! — викна съдията и разпери широко ръце.
Докато се изправях, зърнах Харис с крайчеца на окото си. Крачеше бързо и решително към мен. Май този път загазих. Нямаше вече приятелска игра.
Дясната му ръка изведнъж се вдигна и ме плесна по инстинктивно вдигнатата ръка в приятелски поздрав.
— Страхотна игра — каза той. — Този път ни пипна, партньоре. Следващия път обаче ще бъда готов. Е, в края на краищата, нали сме от един отбор? Да живее „Хеклер енд Кох“!
Господи, тоя наистина излезе готин тип.
За убиец.
83.
— Доста добре бягаш за амортизирано ченге, току-що минало четиридесетака — каза Сампсън, докато вървяхме през прашния паркинг, претъпкан главно от микробуси и пикапи.
Колкото бяхме видели от пикника, стигаше ни. След нашето шоу, в края на краищата загубихме мача.
— Поне не трябва да лазя, за да си стигна до базата — троснах се аз.
— Не са и очаквали такова нещо, мой човек. Обаче работата стана, нали? Пък и бая им вдигнахме кръвното.
— Ама загубихме мача.
— Но не и войната — наблегна Сампсън.
— Това е вярно. Не и войната. Поне все още не.
Подкарах колата към Фолинг Ривър Уок и паркирах малко по-нататък от къщата на Томас Старки. Къщата бе тухлена зидария с бяла ивица по прозорците, черни капаци. Мястото изглеждаше около един акър и бе обрасло е рододендрон и бучиниш. Всичко бе добре поддържано.
Двамата със Сампсън минахме покрай цъфналите свободно жълти хризантеми и се спряхме пред задната врата.
— Отсега нататък все така ли ще е? — попита Сампсън. — Ще разбиваме вратите на хората посред бял ден?
— Те вероятно знаят кои сме — казах аз — и знаят, че сме дошли за тях.
— Може би. Рейнджърите са номер едно в армията. Повечето от тях са и добри момчета. „Рейнджърите водят“. Това им е девиз от Омаха Бийч, десанта в Нормандия. Върха на копието.
— А във Виетнам? — попитах го.
— Много рейнджъри имаше там. Те именно изпълняваха трудни разузнавателни задачи. Седемдесет и пети пехотен полк. Войници за пример. Най-добрите! Поне повечето от тях. Освен това някои са били сигурно и най-добрите военни убийци.
За по-малко от минута влязох през задната врата в дома на Старки, от която се влизаше в малко перално помещение, миришещо на белина и прах за пране. Не чухме никаква алармена инсталация, но това не означаваше, че не сме задействали някоя безмълвна такава.