Четири слепи мишки [bg]

— Твърдо не съм дошъл тук да падна — каза той.

Сампсън трябваше да бъде трети. Аз щях да бъда четвърти, ако някой попаднеше на базата. Един мургав и по-възрастен мексиканец поведе хорото с несполучлив удар и нашите супермени от противниковия отбор го подиграха, че нямал cojones7. Следващият батер, някакъв счетоводител с огромно шкембе, успя да прекара топката едва над главите на следващата база и откъм противниковия отбор отново долетяха полухапливи забележки.

— По-добре късметлия, отколкото добър — викна нашето момче в отговор на подигравките и потупа огромния си корем.

Към площадката пристъпи Сампсън. Без да направи няколко сухи удара за разгрявка, той само докосна гумената повърхност на базата с връхчето на най-голямата и тежка бухалка, която бе успял да намери.

— Я каква грамада излиза — подвикна Старки. — Да вземем да преместим оградата, що ли?

Изглеждаше точно като истински играч, движеше се плавно по полето и въртеше бухалката с лекота.

Сампсън стоеше на базата, без да помръдва. Никой не знаеше какво да очаква от този едър мъж, та дори и аз невинаги можех да позная. Двамата с него едно време играехме по цели дни. Като малък Сампсън играеше в градския отбор на юношите, обаче след това заряза съвсем бейзбола. Беше много добър играч, но след юношеската лига никога не бе играл организиран бейзбол.

Само стоях, гледах и се мъчех да разбера как ще изиграе това. Всъщност огради наоколо нямаше, така че нямаше опасност да прати топката отвъд оградата, дори и да искаше. Тогава какво щеше да направи?

Първият пич изсвистя към него в прекрасна траектория, но бухалката не помръдна от рамото на Сампсън. Трудно можеше човек да си представи по-удобна топка.

Питчър от противниковия отбор бе Уорън Грифин. Той също бе добър спортист, разбираше и умееше играта.

— Тая не ти ли хареса? — подвикна той на Сампсън. — Какво й беше?

— Нямаше предизвикателство в нея.

Грифин се усмихна и махна на Харис да бъде готов. Браунли Харис беше кечър.

При следващото хвърляне Грифин замахна в стил „вятърна мелница“ и топката изсвистя със светкавична скорост към хоум базата.

Но Сампсън също реагира светкавично.

Захвърли бухалката и хукна към линията на трета база. Останалите бяха толкова изненадани, че до първа база той можеше да стигне ходом и пак да успее. Базите бяха покрити.

— Ти си наред, готин — ухили се широко към мен Сампсън от първа база, намигна и се прицели с пръсти в мен.

По устните ми заигра усмивка, докато крачех към площадката.

— И ти ли обичаш предизвикателствата? — попита Грифин от мястото на питчъра.

— Ти като какъв играеш? — подразни ме Старки.