Четири слепи мишки [bg]

— Ще ви кажа, като свършим. Засега не спирайте. Моля ви. Това може би ще се окаже именно онова, което търся.

След около двадесетина минути госпожица Нгуен стигна до един пасаж, който я накарах да прочете втори път. Тя се подчини:

— В долината Ан Лао бил изпратен отряд рейнджъри. Не става много ясно за какво, но, изглежда, са били изпратени, за да обследват убийствата. Съжалявам, детектив. Не е ясно дали са успели да направят нещо или не.

— Пишат ли някакви имена? — попитах я аз. — Кои са били в този отряд.

Усетих как адреналинът започва да залива мозъка ми като с маркуч.

Госпожица Нгуен въздъхна, поклати глава и накрая се надигна.

— На петия етаж има още кашони. Елате с мен, детектив. Казвате, че убийствата продължават, така ли?

Кимнах и я последвах горе. Там имаше цяла стена от кашони и аз й помогнах да свали няколко от тях в кабинета си.

Двамата с нея работихме до късно в сряда, след това продължихме в четвъртък вечерта, като в петък отново отидох при нея дори през обедната й почивка. Тя също бе започнала да проявява интерес. Научихме, че някои от изпратените в Ан Лао рейнджъри са били военни, използвани за политически убийства. За съжаление нито един от документите не бе подреден хронологически. Просто бе хвърлен в кашона да събира прах и повече никой не го е погледнал.

Някъде около два и петнайсет в петък двамата с нея отворихме още няколко кашона, натъпкани с документи, отнасящи се до разследването в долината Ан Лао.

Ти Нгуен вдигна поглед към мен.

— Ето имената на убийците — каза тя. — И мисля, че намерих и кодовото название на операцията. Казвали са й „Три слепи мишки“.