Четири слепи мишки [bg]

Кайла Коулс кимна.

— Алекс, моето мнение е, че в момента няма никаква опасност, ако си остане у дома. Казва, че утре щяла да дойде сестра й от Мериланд. Мисля, че това е добра предпазна мярка. Някой да й помага с къщата и децата.

— Аз ще й помагам с децата — заявих. — И с къщата.

Тя вдигна вежди.

— Стори ми се, вече установихме факта, че работиш твърде до късно.

Въздъхнах, стиснах очи и постоях така със затворени очи. Новината най-сетне започна да си пробива път до съзнанието ми. И сега трябваше да се напрегна, за да я обработя. Нана бе минала осемдесетте и беше болна.

Кайла протегна ръка и ме потупа по лакътя.

— Уморила се е, Алекс, но тя е силна и иска още дълго време да е така. Това е много важно, Алекс. Нана вярва, че ти и децата имате нужда от нея.

Успях да пусна слаба усмивка.

— Е, тук е права.

— Засега не й позволявай да работи много.

— Трудна работа.

— Е, вържи я, ако се наложи — каза Кайла и се засмя.

Аз не можах да отвърна на смеха й, не и в този момент. От времето, прекарано в „Джонс Хопкинс“, бях научил доста неща за сърдечните заболявания. Определено щях да наблюдавам Нана по-изкъсо.

— А вие, доктор Коулс? Какво ще кажете за вашия график? Почти десет часът е, а вие имате да правите още посещения.

Тя сви рамене и въпросът ми като че ли я смути.

— Аз съм млада, силна и съм убедена, че хората от квартала имат нужда от добро и евтино здравеопазване. И точно това им давам или поне се опитвам да го нравя. Лека нощ, Алекс. Грижи се за баба си.

— О, разбира се. Обещавам.

— Пътят към ада… — започна тя.

— … е постлан с добри намерения — довърших аз. Тя кимна и излезе изпод козирката.

— Пожелай на всички лека нощ от мен.

И доктор Коулс се отправи към последното си за деня посещение.