Четири слепи мишки [bg]

На по-малко от седем-осем километра извън границите на Роки Маунт, из околния пейзаж все още преобладаваха предимно ферми и крайпътни малки заведения. Двамата със Сампсън минахме през града с колата, излязохме извън него на няколко километра, после се върнахме обратно, минавайки покрай летището на Роки Маунт и административните сгради на „Хеклер енд Кох“, където Старки, Харис и Грифин работеха като екип по продажбите, обслужващ няколко военни бази, в това число и Форт Браг.

Влязохме в „Хийлс“, местен спортен бар, към шест часа. Мястото бе често посещавано както от пилоти на състезателни автомобили, така и от играчи на баскетболния отбор „Шарлот Хорнетс“, така че расови предразсъдъци нямаше. Сляхме се с тълпата, която бе доста шумна и дейна. От Стойките по стените бълваха децибели поне десетина телевизора.

Барът бе само на около километър от „Хеклер енд Кох, САЩ“, където работеха доста от посетителите. Освен процъфтяващия почти навсякъде бизнес с високи технологии „Хеклер енд Кох“ (произнасяха го „Коук“) бяха един от най-големите работодатели в града, само на стъпка след „Абът Лабораторис“ и „Консолидейтид Дизел“. Запитах се дали самата компания няма някакъв пръст в убийствата. Вероятно не, но все пак…

Завързах разговор с един от поддръжката на сградите в „Хеклер енд Кох“. Поговорихме малко за тежкото положение на „Каролинските пантери“ и после неусетно минахме на темата за оръжейната фирма. Той беше много положителен в отзивите си за нея, определяйки я „като семейство“ и „със сигурност едно от най-добрите работни места в Северна Каро лина, който по принцип си е добър щат за работа“. Оттам разговорът ни плавно премина на тема оръжия, и по-специално на автомата MP5. Той ме осведоми, че MP5 бил използван от „Тюлените“ и елитните SWAT отряди, но намерил път също така и към най-различни улични банди. С достойнствата и разпространението на MP5 аз вече бях запознат.