Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Вземете, господине, ето писмото — извика кралицата с пресекващ и разтреперан глас, — вземете го и ме освободете от отвратителното си присъствие.
Канцлерът, който също трепереше от лесно обяснимо вълнение, взе писмото, поклони се до земята и се оттегли. Вратата едва се затвори след него и кралицата падна почти в безсъзнание в ръцете на своите дами.
Канцлерът занесе писмото на краля, без да хвърли, поглед върху него. Кралят го взе с разтреперана ръка, потърси адреса — то не беше надписано, — пребледня силно, отвори го бавно и после, като разбра още от първите думи, че е до испанския крал, много бързо го прочете.
То беше план за борба срещу кардинала. Кралицата предлагаше на брат си и на австрийския император, които бяха оскърбени от политиката на Ришельо, която вечно се стремеше да унизи австрийския кралски двор, да обявят при видно война на Франция и да наложат като условие за мир отстраняването на кардинала. Но за любов не се споменаваше нито дума в писмото.
Радостен, кралят се осведоми дали кардиналът е още в Лувър. Казаха му, че Негово високопреосвещенство чака в кабинета заповедите на Негово величество.
Кралят отиде веднага при него.
— Знаете ли, дук — каза му той, — вие сте имали право, а аз съм се лъгал. Цялата интрига е политическа, а за любов не става и дума в това писмо. Вземете го. В замяна на това в него се говори много за вас.
Кардиналът взе писмото и го прочете най-внимателно. После го препрочете.
— Е, Ваше величество! — рече той. — Виждате докъде стигат моите неприятели: заплашват ви с две войни, ако не ме отстраните. На ваше място, сир, аз действително бих отстъпил на тези тъй могъщи настоявания, а и за мене ще бъде истинско щастие да се оттегля от политиката.
— Какво говорите, дук?
— Казвам, сир, че здравето ми се руши в тези напрегнати борби и безконечна работа. Казвам, че по всяка вероятност не ще мога да издържа преумората при обсадата на Ла Рошел и по-добре ще бъде да назначите там или господин дьо Конде, или господин дьо Басомпиер, или пък някой храбър мъж, работата на когото е да воюва, а не мене, духовника, когото непрестанно отклоняват от призванието му и го карат да се занимава с неща, към които няма никакво влечение. Ще бъдете по-спокоен във вътрешния живот на страната, сир, а не се съмнявам, че ще затвърдите славата си и в чужбина.
— Господин дук — отговори кралят, — разбирам, бъдете спокоен. Всички лица, споменати в това писмо, ще получат такова наказание, каквото заслужават, дори и самата кралица.
— Какво говорите, сир? Пази боже, кралицата да изпита и най-малката неприятност заради мене! Тя винаги ме е смятала за свой враг, сир, но ваше Величество можете да потвърдите, че аз винаги съм я защищавал най-горещо дори срещу вас. О, ако тя петнеше честта ви, Ваше величество, друг въпрос, аз пръв щях да кажа: „Никаква милост, сир, никаква милост за престъпницата!“ За щастие не е така и Ваше величество още веднъж се уверихте в това.
— Истина е, господин кардинал — отвърна кралят, — и вие, както винаги, имахте право. Но въпреки това кралицата заслужава напълно моя гняв.
— Вие, сир, си навлякохте нейния гняв и наистина, ако тя ви се разсърди сериозно, Ваше величество, аз бих я разбрал: Ваше величество се отнесохте много строго с нея!…
— Така ще се отнасям винаги с моите врагове, а също и с вашите, дук, колкото и високопоставени да са те и на каквато и опасност да се излагам, като постъпвам строго с тях.
— Кралицата е мой враг, но не ваш, сир. Напротив, тя е предана съпруга, покорна и безукорна. Позволете ми, сир, да се застъпя за нея пред Ваше величество.
— Тогава нека тя отстъпи и дойде първа при мене.
— Напротив, сир, дайте й пример! Вие пръв сгрешихте, тъй като вие заподозряхте кралицата.
— Аз да отида пръв! — възрази кралят. — Никога!
— Сир, умолявам ви.
— Всъщност как да отстъпя пръв?
— Направете нещо, което знаете, че ще й достави удоволствие.
— Какво?
— Дайте бал. Вие знаете, че кралицата обича много да танцува. Уверявам Ви, че гневът й ще се разсее при такова внимание от ваша страна.
— Господин кардинал, вие знаете, че мразя всички светски удоволствия,
— Кралицата ще ви бъде още по-признателна, защото знае вашето отвращение към това удоволствие. Да, и ще бъде удобен случай за нея да сложи хубавия диамантен накит, който й подарихте скоро на рождения й ден, и който тя още не е имала възможност да сложи.
— Ще видим, господин кардинал, ще видим — каза кралят, който в радостта си, че кралицата е виновна в едно престъпление, което малко го тревожеше, а невинна в друго, от което много се опасяваше, беше напълно готов да се помири с нея. — Ще видим, но кълна се в честта си, вие сте много снизходителен.